🇺🇦 Валерий Залужни, посланик на Украйна в Обединеното кралство и бивш главнокомандващ на ВСУ, заяви, че преди смъртта си ще накара сина си да се закълне да върне окупираните от Русия украински земи и ако не той, то това ще направи синът на неговия син.
Изявлението беше направено по време на онлайн сесия с въпроси от студенти в Киевската школа за публична администрация. В отговор на абстрактен въпрос какво за него означава победата, той я описа като съчетание от сигурност, икономически просперитет и възстановяване на териториалната справедливост.
„Ако се окаже, че съседът е отнел от моя дом част от градината или плевнята, единственото, което ще направя пред смъртния си одър, е да накарам сина си да се закълне, че ще си върне и плевнята, и градината“, сподели той, илюстрирайки своята безкомпромисна позиция.
Това не е първият път, в който той акцентира върху опасността от половинчати решения. Той защитава сходни тези в своите авторски текстове, предупреждавайки, че „компромисният мир“ е единствено отсрочка за нова агресия. За него териториалният въпрос не може да бъде окончателно затворен, докато не се постигне пълна справедливост – ценност, която трябва да се предава от поколение на поколение.
Визия за бъдещето: Сигурност след „17-ата минута“
Дипломатът дефинира три основни стълба на бъдеща украинска победа: абсолютна сигурност, неограничени икономически възможности и териториална цялост. Залужни сподели, че мечтата му е да почувства истинско спокойствие само 16-17 минути след официално обявяване на победата, знаейки, че внуците му никога няма да се наложи да обличат униформа.
Той подчерта, че с оглед на огромната цена, която Украйна плаща за свободата си, страната заслужава шанс за безпрецедентен икономически подем, който да гарантира благосъстоянието на всяко семейство.
От фронта до дипломацията
Залужни е последователен в позициите, които отстоява, в новата му роля на дипломат. По време на своя реч в Chatham House през октомври 2024 г. той отхвърли категорично варианта за „замразяване“ на конфликта, тъй като неговата логика е ясна: ако едно поколение не успее да възстанови суверенитета, следващото е морално задължено да продължи делото.
През март 2026 г. в своя публикация за NV.ua той отново направи паралел между битката на украинския народ и жертвите от Втората световна война, настоявайки, че трайният мир трябва да се „извоюва“, а не просто да е договорен. Въпреки че метафората за „клетвата към сина“ е риторичен похват – с оглед на факта, че Залужни и съпругата му Олена имат две дъщери – тя отразява дълбоко вкоренената му вяра в историческата отговорност.
В по-ранни авторским анализи Залужни спдоеля, че съвременната геополитическа криза е логично следствие от събития, започнали още през 2007 г. с речта на Путин в Мюнхен. Според него агресията в Грузия през 2008 г. е задействала процеса по разрушаване на стария световен ред, който днес трансформира картата на света по безпрецедентен начин.
🇬🇧🇺🇦🇺🇸 Крал Чарлз III произнесе редка реч пред Конгреса на САЩ, в която призова законодателите да окажат по-силна и координирана подкрепа на Украйна и определи войната като решаващо изпитание за западния отговор и единство, съобщи The Guardian.
Говорейки пред законодателите, британският монарх постави украинския конфликт в центъра на дискусия за сигурност, съюзи и отговорността на демократичните държави пред лицето на глобална нестабилност.
„Днес, г-н Председател, същата тази непоколебима решимост е необходима за защитата на Украйна и нейния изключително смел народ“, заяви Чарлз. „Това е нужно, за постигането на наистина справедлив и дълготраен мир.“
Визитата на Чарлз е първото държавно посещение на британски монарх в САЩ от това на кралица Елизабет II през 2007 г. Държавните визити – официални покани на държавни глави – са рядко срещани и се отличават от „официалните“ или „работните“ посещения на британски премиери, което илюстрира тяхната значимост.
Крал Чарлз свърза настоящия момент с трансатлантическото сътрудничество в миналото, припомни как САЩ и съюзниците им отговарят с единство на атаките срещу Световния търговски център. „Непосредствено след 11 септември, когато НАТО активира член 5 за първи път и Съветът за сигурност на ООН беше единен в лицето на терора, ние отговорихме заедно“, заяви той. „Днес все още е необходима същата неизколебима решимост.“
Думите на монарха бяха посрещнати със силни и продължителни аплодисменти в залата, което подчертава политическия отзвук на посланието. Крал Чарлз описа войната в Украйна като част от предизвикателствата пред глобалната сигурност с твърдението, че нито една страна не може да се справи с тях самостоятелно и отправи предупреждение срещу изолационизма. „Предизвикателствата, пред които стоим, са твърде големи, за да бъдат поемани от една-единствена държава“, каза той.
Монархът подчерта ключовото значение на партньорството между САЩ и Великобритания, описвайки го като „наистина уникално“. „Днес това партньорство е по-важно от всякога“, заяви той.
Обединеното кралство е ангажирано в най-голямото устойчиво увеличение на разходите за отбрана от края на Студената война насам, отбеляза той, описвайки това като необходимост пред лицето на съвременните заплахи.
Крал Чарлз засегна и темата за ролята на НАТО, съвместни програми като F-35 и тристранното партньорство AUKUS, както и разширяването на сътрудничеството в сега възникващите технологии. Освен това той изтъкна ролята на глобалното влияние на САЩ с твърдението, че действията на водещата демокрация играят ключова роля на световната сцена. „Думите на Америка носят тежест и значимост. Действията на тази велика държава имат още по-голямо значение“, каза той.
🇺🇸🤝🇬🇧 Корпусът на морската пехота на САЩ сключи договор на стойност 9,5 милиона долара с британска компания от сферата на отбраната за придобиване на компактни радиочестотни заглушители, способни да неутрализират малки дронове. Езикът на „спешност“, приложен към поръчката, сигнализира, че това не е рутинна процедура.
Командването на системите на Морската пехота в Куантико, Вирджиния, възложи договора с фиксирана цена на SteelRock Technologies, компания със седалище в Лондон. Договорът обхваща закупуване на NightFighter Mini и свързаните с тях резервни части в подкрепа на програмата Organic-Counter small Unmanned Aerial Systems, като доставката на цялото оборудване трябва да приключи до 25 август, а работата ще се извършва изцяло в Лондон.
NightFighter Mini е най-компактната система в продуктовата фамилия на SteelRock. Тя тежи едва 2 кг с поставена батерия и е дълга 25 см. Системата се управлява от един оператор и покрива четири предварително зададени честотни ленти, сред които Wi-Fi и военни честоти. Ефективният ѝ обхват се определя от наличието на линия на пряка видимост, което значи, че операторът може да порази всеки дрон, който вижда.
Системата поддържа два режима на мисии. Първият е противодействие на дронове с монтиране върху личното оръжие – NightFighter Mini може да бъде прикрепен към пушка, позволявайки на отделния морски пехотинец да поразява заплахи без нужда от специално оборудване. Вторият е тактическо електронно прехващане (TEI), което се отнася до по-широко електронно смущаване на вражески безпилотни системи в дадена зона. Комбинацията от посочените два профила в 2-кг пакет представлява значителна миниатюризация на оборудване, което досега винаги е било значително по-тежко и скъпоструващо.
Електронното заглушаване действа чрез претоварване на сигналите за управление и навигация. Търговските дронове разчитат на радиочестотна връзка за получаване на команди, поддържане на навигация и излъчване на видео поток. Заглушителят прекъсва тази връзка, което принуждава дрона да увисне на едно място, да се върне обратно към точката на излитане или да се приземи – резултати, които са безполезни за противник, опитващ се да извърши разузнаване.
Програмата съществува, защото заплахата от малки дронове изпревари органичните способности на Морската пехота за противодействието им. Малките комерсиални и модифицирани дронове се превърнаха в повсеместно явление на модерното бойно поле. Украйна демонстрира в голям мащаб какво се случва, когато пехотните групи не разполагат с ефективна защита срещу дроновете от малък обсег: непрекъснатото наблюдение компрометира сигурността, а въоръжените дронове нанасят загуби, които големите системи за ПВО не са способни да спрат.
SteelRock Technologies е специализирана в радиочестотни системи за борба с дронове. Договорът с Морската пехота на САЩ е значително признание за нейната технология от страна на един от най-взискателните военни клиенти в света. Готовността на Корпуса да се довери на британски стартъп с процедура за спешност, вместо да изчака узряването на вътрешно решение, отразява колко остра е в действителност оперативната нужда.
🇬🇧 От „Даунинг стрийт“ бяха принудени да подчертаят, че Обединеното кралство не смята да преотстъпва суверенитета си върху Фолкландските острови в отговор на изтекла имейл кореспонденция от Пентагона, в която се предлага преразгледане на американската подкрепа за британските претенции над архипелага поради липсата на реципрочна подкрепа в конфликта срещу Иран.
Меморандумът отразява начините, по които администрацията на Тръмп би могла да накаже британската страна за това, че не пожела да се ангажира с участие в бомбардировките над Иран. Това се случва преди потенциално напрегнатото тридневно държавно посещение на крал Чарлз отвъд океана.
Според Ройтерс в документа се твърди, че Вашингтон могже да преразгледа политиката си на подкрепа за европейските претенции към дългогодишни „имперски владения“, като се акцентира върху Фолкландските острови – обект на войната между Великобритания и Аржентина през 1982 г.
Докладът предизвика моментална остра реакция от страна на британското правителство, опозиционни лидери, ветерани и властите на самите Фолкландски острови, илюстрирайки рязкото влошаване на тона в двустранните отношения между Лондон и Вашингтон през последните седмици.
„Не можем да бъдем по-ясно изразени по отношение на позицията на Обединеното кралство за Фолкландските острови. Тя е дългогодишна и непроменена. Суверенитетът принадлежи на Обединеното кралство, а правото на островитяните на самоопределение е първостепенно“, заяви говорителят на британския премиер.
В петък говорител на Държавния департамент на САЩ повтори позицията на неутралитет по въпроса. „Нашата позиция остава неутрална. Признаваме, че са налице конфликтни претенции за суверенитет между Аржентина и Обединеното кралство“, каза той и уточни, че признават „де факто британската администрация“ на архипелага, без да вземат страна.
Въпреки че предложението остава неясно и няма изгледи за официалното му приемане, изтичането му изглежда нарочно проектирано за провокиране на реакция в Обединеното кралство, където спомените от войната са все още живи. Британия си възвърна островите през юни 1982 г. след горчив 74-дневен конфликт, в който загинаха 255 британски военни, 649 аржентинци и 3 местни жители. Тогава САЩ оказаха дискретна подкрепа на своите британски съюзници с разузнаване и ракети „Стингър“.
Днес статусът на островите, намиращи се на почти 13 000 км от Обединеното кралство и 500 км от Аржентина, остава оспорван от южноамериканскат държава, начело на която в момента е застанал Хавиер Милей, един от най-близките съюзници на Тръмп в Западното полукълбо. Нейният външен министър Пабло Кирно отговори на съобщенията с потвърждение на своята готовност за „мирно и окончателно решение“, определяйки статуквото като „колониално“.
„По история, по право и по убеждение: Малвините са аржентински“, заяви той в публикация на Х.
Кеми Бейднок, лидер на консерваторите, заяви, че островите са „британска територия“, докато Найдъл Фараж от „Реформаторското Обединено кралство“ обяви, че ще каже на Милей на предстоящата им среща, че статусът на островите не подлежи на договаряне. Ед Дейви от Либералните демократи пък призова визитата на краля да бъде отменена в последния момент:
„Този ненадежден, вреден президент не може да продължава да обижда страната ни“, избухна той.
Крал Чарлз и кралица Камила трябва да пристигнат във Вашингтон този понеделник. На следващия ден кралят ще направи рядко обръщение към двете камари на Конгреса, преди двойката да посети Белия дом за държавна вечеря, организирана от Тръмп в един изключително деликатен момент за трансатлантическите отношения.
Тази седмица членове на Камарата на лордовете заявиха, че отношенията между Обединеното кралство и САЩ са подложени на „по-голям натиск днес, отколкото във всеки друг момент след Втората световна война“.
Джордж Робъртсън, председател на комисията по международни отношения и отбрана в британския парламент, отбеляза, че високата зависимост на Британия от САЩ в сферата на отбраната „вече не е устойчива“.
Даунинг стрийт обаче заяви, че не се притеснява от промяна в отношението на Тръмп, наричайки сигурността между двете страни „най-близката, която светът някога е виждал“.
Правителството на Фолкландските острови изрази „пълно доверие“ в Лондон и припомни референдума, който се проведе през 2013 г. 99,8% от гласувалите в него местни жители избраха да останат британска отвъдморска територия. Саймън Уестън, ветеран от войната, коментира за Times Radio, че островитяните живеят мирно вече 44 години. „Само защото се почувства обиден на хората за това, че не се втурнаха към войната, която започна, не трябваше да започва това“, отбеляза той по адрес на Тръмп.
Изтеклият меморандум изглежда е умишлен израз на недоволство от страна на Белия дом за липсата на военна подкрепа от страна на Обединеното кралство и други членове на НАТО в 38-дневната кампания срещу режима в Иран. В него дори се предлага Испания да бъде изключена от НАТО заради отказа си да допусне американските самолети през въздушното си пространство по време на операция „Епична ярост“.
„Въпреки всичко, което САЩ направиха за съюзниците в НАТО, те не бяха до нас. Президентът ще има надеждни опции, за да гарантира, че съюзниците вече няма да бъдат книжен тигър“, изтъкна прессекретарят на Пентагона Кингсли Уилсън.
Стармър до голяма степен запази Обединеното кралство извън войната срещу Ислямската република, но все пак допусна базирането на американски бомбардировачи B-1 Lancer и B-52 Stratofortress на военните летища в Обединеното кралство за „отбранителни мисии“. В същото време Тръмп се оплака многократно от отсъствието на подкрепа, нарече самолетоносачите на Кралския флот „играчки“ и сравни Стармър с Невил Чембърлейн.
Изблиците на Тръмп са в рязък контраст с поведението на президента Роналд Рейгън през 1982 г., който увери лично Маргарет Тачър в своята подкрепа. Междувременно испанският премиер Педро Санчес, най-гласовитият европейски критик на войната с Иран, потвърди своята лоялност към НАТО, но подчерта, че същата трябва да е „винаги в рамките на международното право“. Санчез разгневи Тръмп със своя отказ до предостави достъпа до съвместните военни бази в южна Испания и изтъкна, че кризата в Близкия изток показва „провала на грубата сила“.
🇬🇧🤝🇺🇦 Британският принц Хари направи необявено посещение в украинската столица Киев в четвъртък, за да демонстрира подкрепата си за страната в петата година от войната с Русия.
„Радвам се, че отново съм в Украйна“, заяви принц Хари при пристигането си на жп гарата в Киев рано сутринта в четвъртък.
Херцогът на Съсекс ще присъства на конференция по сигурността в Киев по време на двудневното си пътуване. Неговата визита се случва в момент, когато вниманието на света е пренасочено към войната в Близкия изток.
Украйна е „страна, която смело и успешно защитава източния фланг на Европа“, каза принц Хари и добави, че „е важно да не изпускаме от поглед значението на това“.
Очаква се той също така да посети благотворителната организация за разминиране HALO Trust, подкрепяна от покойната му майка, принцеса Даяна, и да прекара време с украинските участници в неговата фондация Invictus Games, която помага на ранени ветерани да се възстановят чрез спорт, съобщи британската телевизия ITV.
Принц Хари, по-малкият син на британския крал Чарлз, посети Украйна два пъти през миналата година.
🇬🇧🤝🇫🇷 Обединеното кралство и Франция събират военни експерти от около 30 различни държави, за да уточнят детайлите по евентуална мисия за осигуряване на сигурността в Ормузкия пролив – в случай че и когато ключовият морски маршрут бъде отворен отново.
Британското министерство на отбраната съобщи, че двудневната среща в британския център за командване и управление в Лондон има за цел да „превърне дипломатическия консенсус в подробен военен план“.
Планът предвижда международна мисия за защита на търговски кораби, разчистване на мини и осигуряване на спокойствие в региона. Реализацията му зависи от постигането на „устойчиво“ прекратяване на огъня във войната на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран.
Няколко държави, сред които Франция и Обединеното кралство, вече обещаха да изпратят кораби и дронове за разчистване на мини.
Въпреки скептицизма относно това дали планът някога ще влезе в действие, британският министър на отбраната Джон Хийли заяви, че е „уверен, че през следващите два дни може да бъде постигнат реален напредък“.
🇷🇺 Министерството на отбраната на Руската федерация публикува списък на фирми в няколко държави, за които твърди, че са свързани с производството на дронове за Украйна.
Първата му част, озаглавена „Филиали на украински предприятия в Европа“, включва 11 фирми с компании в Лондон, Мюнхен, Рига, Вилнюс, Прага и други градове на територията на Обединеното кралство, Германия, Дания, Нидерландия, Полша, Литва, Латвия и Чехия.
Втората част, назована „Чуждестранни предприятия, произвеждащи компоненти“, съдържа общо 10 компании в Чехия, Израел, Турция, Италия, Испания и Германия, с конкретни адреси във Венеция, Мадрид и Хайфа.
От ведомството заявиха, че публикацията има за цел да осведоми европейската общественост за адресите на предприятия, свързани с производството на дронове за Украйна, и предупредиха, че подобно сътрудничество „влачи тези държави по-бързо към война с Русия“ и може да има „непредвидими последствия“.
Заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев коментира списъка в директна заплаха: „Изявлението на Министерство на отбраната трябва да се приема буквално: списъкът с европейските обекти за производство на дронове и друго оборудване, е регистър на потенциални легитимни цели за руските въоръжени сили.“ В отделна публикация той добави: „Кога ударите ще станат реалност, зависи от това какво ще последва. Спете спокойно, европейски партньори!“
Чешкият външен министър Петр Мацинка реагира, като привика руския посланик с искане за обяснение на заявленията, съобщи RFE/RL. Бившият американски пратеник за Украйна също определи публикацията като „сплашване“, според Kyiv Post.
Списъкът на руското министерство беше оповестен ден след срещата на украинския президент Володимир Зеленски с германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин на 14 април, при която двете държави договориха пакет за украинската отбрана на стойност 4 милиарда евро. По данни на Euronews пакетът включва стотици зенитни ракети за Patriot, 36 пускови установки IRIS-T, 300 милиона евро инвестиции в далекобойни ударни способности и съвместно производство на 5 000 атакуващи дрона с изкуствен интелект и среден обсег на действие в рамките на инициативата „Build with Ukraine“. Срещата беше първата двустранна консултация между двете правителства от 2004 г. насам, на която бяха постигнати най-малко 10 споразумения.
На същия ден Обединеното кралство обяви най-големия си пакет дронове за Украйна – най-малко 120 000 единици, които включват далекобойни ударни, разузнавателни, логистични и морски безпилотни апарати, финансирани в рамките на годишния британски ангажимент от 3 милиарда паунда военна помощ, съобщиха от Даунинг стрийт 10. Доставките вече започнаха, а по-голямата част от средствата са насочени към местни производители, включително Tekever, Windracers и Malloy Aeronautics.
Москва последователно квалифицира доставките на западно оръжие като фактор, който удължава конфликта. Публикуването на конкретни адреси на европейски предприятия и определянето им като „легитимни цели“ е качествено нова стъпка в руската реторика – от общи предупреждения и заплахи към такива срещу конкретни адреси на граждански обекти на територията на държави от НАТО и ЕС.
🇺🇦🤝🇬🇧 Украйна получи последния транш от близо 1 милиард долара от Обединеното кралство в рамките на инициативата на Г-7 за ускоряване на приходите за Украйна (ERA), която използва замразени руски активи. Според Министерство на финансите на Украйна, последният транш е бил получен в рамките на финансов механизъм, предназначен да подпомогне секторите на сигурността и отбраната на страната.
Министърът на финансите Сергий Марченко изрази благодарност към британското правителство за неговата непоколебима и решителна подкрепа.
„Благодарен съм на правителството на Обединеното кралство за последователната и решителна подкрепа за Украйна в борбата с руската агресия в петата година от пълномащабната война. Осигуреното финансиране е целево и ще се насочи към задоволяване на приоритетните нужди на сектора за сигурност и отбрана“, увери Марченко.
Този транш от 1 милиард долара бележи третата и последна вноска по настоящото финансово споразумение, след две предишни плащания на обща стойност от 2,01 милиарда долара, получени през март и април 2025 г. Според изявлението, финансирането е част от инициативата ERA на Г-7 – пакет за финансова помощ в размер на 50 милиарда долара за Украйна. Заемът ще бъде погасен с бъдещи приходи, получени от замразени руски активи, като финансовата помощ е структурирана за обслужване в рамките на 30 години.
Освен това Обединеното кралство пое ангажимент да предостави най-големия пакет от дронове за Украйна досега, с обещание за поне 120 000 апарата, които ще бъдат доставени тази година, заяви вчера британското министерство на отбраната. Този нов пакет, който ще включва набор от системи като ударни дронове с голям обсег, разузнавателни и логистични дронове и морски системи, беше описан като изпитан в реални условия на украинския фронт.
Съобщението съвпадна с посещението на британския министър на отбраната Джон Хийли в Берлин, където той ръководи 34-ата среща на Контактната група за отбрана на Украйна, съвместно с германския си колега Борис Писториус, украинския Михайло Федоров, както и генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
„През петата година от бруталната война на Путин, Обединеното кралство засилва още повече подкрепата си и предоставя най-големия брой дронове за Украйна за тази година“, обяви Хийли и подчерта, че разширеният пакет ще подобри способността на Украйна да защитава цивилните и да „отвърне на руската агресия“.
В рамките на същата среща Хийли заяви, че военната помощ от международната коалиция оказва осезаемо влияние върху ситуацията на бойното поле, като украинските сили бележат значително подобрение миналия месец, унищожавайки рекордните 33 000 руски дрона. Скокът в ефективността на украинската отбрана идва успоредно с осезаемото увеличение на руските жертви, които нарастнаха с почти една трета през последния месец.
Хийли посочи, че в продължение на четири поредни месеца Русия понася повече жертви, отколкото може да попълни с мобилизация и набиране на кадри. Той отдаде колосалните загуби на ефективността на военната стратегия на Украйна и действията на нейните въоръжени сили.
„Украински животи биват спасени, а руските загуби продължават да растат. Миналия месец украинските сили елиминираха рекордните 33 000 руски дрона. През март руските жертви нараснаха с една трета, като четири поредни месеца Русия е загубила повече войници, отколкото може да наеме“, обобщи министърът.
🇬🇧🪖 Обединеното кралство предприе стъпки за възраждане на някогашната система за национално военно планиране – ход, тълкуван като сигнал за мащабна промяна в начина, по който се подготвя за широкомащабен военен конфликт в условията на все по-нестабилна среда за сигурност, съобщи BFBS Forces News.
Рамката, исторически известна като правителствената „Военна книга“, датира от Първата световна война. Тогава британските власти за първи път разработват всеобхватни планове не просто за мобилизация на армията, но и за управление на цивилния живот и индустрията по време на война.
През десетилетията системата се превръща в детайлен, редовно актуализиран план и обхваща пълен спектър на националния отговор при криза. Този подход постепенно излезе от употреба след края на Студената война, тъй като приоритетите на отбраната се промениха, а правителствата съкратиха разходите за скъпоструваща подготовка, свързана със сценарии за мащабни конфликти.
Сега висшето военно ръководство твърди, че страната се завръща към този начин на мислене. По време на Лондонската конференция по отбраната началник-щабът на Кралските ВВС сър Рич Найтън разкри, че някои елементи от концепцията отново са извадени на дневен ред като част от широка преоценка на националната сигурност.
„Мисля, че това е правилно“, заяви той в отговор на въпрос дали „Военната книга“ се възражда.
Найтън посочи дългия период на намалено напрежение след Студената война, който определи като време, в което страната се е възползвала от т.нар. „дивидент на мира“, преоформил приоритетите в правителството и обществото.
„Това, което видяхме след края на Студената война, е осребряване на дивидента на мира в цялата страна и обществото“, каза той, но припомни, че последните събития, особено руската инвазия в Украйна и заплахите за критичната инфраструктура, са наложили фундаментално преосмисляне.
„Това, което Русия направи в Украйна и което беше разкрито, че прави спрямо критичната ни инфраструктура под водата, това засяга не само нас, но също така цяла Европа и САЩ. Това е заплашително и изисква от нас да мислим по различен начин“, заяви той.
В исторически план „Военната книга“ е разделя готовността на няколко етапа, очертавайки конкретни ходове за министри и длъжностни лица в зависимост от нивото на ескалация. Ранни версии включваха изключително подробни мерки – от военна мобилизация до управление на болници, затваряне на училища и организиране на купонна система за храна, отразявайки подхода „цялото общество в конфликт“.
Поддържането на такова ниво на готовност изискваше постоянни актуализации и репетиции, които в крайна сметка станаха трудни за поддържане, след като непосредствената заплаха изчезна. Според Найтън сега целта не е просто да се възпроизведат системите от ерата на Студената война, а основните им принципи да се адаптират към съвременните условия.
„Правим го в модерен контекст, с модерно общество и модерна инфраструктура“, каза той. Найтън описа усилията като част от изграждането на по-голяма устойчивост както в държавните, така и в цивилните системи, с особен акцент върху инфраструктурата, която би могла да бъде мишена в бъдещи конфликти.
„Преди Коледа говорих за нуждата, когато планираме обновяване на нашата водна, електрическа или транспортна инфраструктура, да мислим за заплахата от действия на противник, които са над прага на войната, а не само за хибридна заплаха“, поясни той. „Трябва да мислим как да вградим тази устойчивост при обновяването, а това изисква вземането на различни решения и определянето на различни приоритети.“
Найтън също така предупреди, че средата за сигурност пред Обединеното кралство става все по-сложна и че относителната стабилност от последните три десетилетия вече не може да се приема за даденост.
„Това изисква да се образоваме и да помогнем на населението да разбере някои от тези заплахи, както и да разбере какво може да направи, за да подкрепи нацията и потенциално въоръжените сили“, каза той.
Възобновеният фокус върху националното военно планиране отразява по-широка тенденция в Европа, където правителствата все повече се подготвят за възможността бъдещи конфликти да се разпространят далеч извън бойното поле и да засегнат пряко цивилната инфраструктура и ежедневния живот.
По-рано Германия въведе нови регулации, изискващи мъже на 17-45 годишна възраст да получат официално разрешение, преди да напуснат страната за продължителни периоди. Влязло в сила от 1 януари 2026 г., това правило се прилага за лица, планиращи да останат в чужбина за повече от три месеца, независимо дали за образование, работа или дългосрочно пътуване.
🇺🇸🇬🇧 Кадри, публикувани онлайн, показват стратегически бомбардировач Boeing B-52 Stratofortress сред други бойни самолети от ВВС на САЩ, разположени в RAF Fairford в югозападна Англия днес. Засечена е засилена активност и на съседната база RAF Lakenheath.
Британските власти не са съобщавали оперативни детайли, но присъствието на тези самолети недвусмислено говори за повишено ниво на бойна готовност, свързано с продължаващата въздушна кампания срещу Иран. Освен това много от самолетите бяха заснети да излитат от авиобазата в около 4:00 часа местно време, а това прави ориентировъчният час на пристигане в небето над Иран да съвпада с крайния срок на Тръмп.
В момента в RAF Fairford са разположени общо 23 актива на Командването за глобални удари към ВВС на САЩ, 15 бомбардировача B-1B Lancer и 8 бомбардировача B-52H Stratofortress. Първите три B-52H пристигнаха на базата на 9 март, а B-1B бяха предислоцирани няколко дни преди това. Базата е избрана заради по-краткото разстояние до Иран в сравнение с континенталните бази в САЩ, което дава оперативна свобода за нанасяне на удари с по-интензивно темпо и намалява нуждата от дозареждане във въздуха.
Бомбардировачите B-52H от Fairford вече участваха в удари срещу Иран. Те прелитат директно над иранска територия с пълен боезапас от 20 управляеми бомби GBU-31 JDAM, всяка от които с тегло от 900 кг – факт, който според Air & Space Forces Magazine отразява значително отслабване на иранската ПВО и бележи нова роля за ветерана бомбардировач в настоящата въздушна кампания.
RAF Fairford има десетилетна история на платформа за операции на стратегически бомбардировачи от състава на ВВС на САЩ. По време на войната в Персийския залив през 1991 г. B-52G от базата нанасяха удари по Ирак. През 1999 г. при операция Allied Force в Югославия базираните там бомбардировачи са пуснали 48% от всички боеприпаси, използвани от НАТО. През 2003 г. при операция Iraqi Freedom B-52 са нанесли 120 удара в Ирак от същата база.
Успоредно с това, удари срещу Иран нанасят и изтребители F-35A Lightning II и F-15E Strike Eagle, базирани в RAF Lakenheath. На 3 април F-15E от 494-та изтребителна ескадрила, беше свален над Иран – първият случай на загуба на пилотиран американски самолет от вражески огън в текущата война. Двамата членове на екипажа бяха спасени в отделни операции по издирване и спасяване. Революционната гвардия първоначално обяви, че е свалила F-35, но кадри на терен показаха отломки от F-15E Strike Eagle.
🇬🇧 Министерството на отбраната на Обединеното кралство очерта преразгледан план за разширяване на вътрешно производство на енергийни материали и боеприпаси, издавайки актуализирано известие за предварително ангажиране на 2 април 2026 г.
Според изданието UK Defence Journal, документът описва подробно как компаниите могат да кандидатстват за държавно финансиране за изграждане на нови производствени мощности. Това е част от мащабно усилие за създаване на това, което министерството описа като непрекъсната „винаги включена“ верига за доставки. Инициативата може да доведе до изграждането на до шест нови обекта в цялата страна.
За да подкрепи това разширение, министерството ще въведе поетапни „инвестиционни прозорци“, по време на които предприятия ще могат да кандидатстват за капиталови субсидии. Първият кръг е насрочен за трето тримесечие на тази година, като се планират допълнителни възможности през второ и четвърто тримесечие на 2027 г. Очаква се всеки кръг да остане отворен за около три месеца.
Кандидатстването ще е достъпно за всички отговарящи на условията фирми, включително онези, които не са участвали в предишни проучвания за осъществимост, обявени през ноември 2025 г. Финансирането за някои проекти ще е ограничено до 56 милиона долара или до половината от общата цена на проекта, в зависимост от това коя сума е по-ниска. Окончателните решения ще бъдат взети въз основа на оценки за съотношението цена-качество и общата достъпност, след преминаване през официални процедури за одобрение.
Както съобщава UK Defence Journal, министерството заявява, че планът е разработен така, че да допълва по-широките правителствени мерки, насочени към укрепване на индустриалната база на Обединеното кралство и осигуряване на дългосрочен капацитет в производството на боеприпаси. Този ход е в съответствие с плана на британското правителство за разширяване на отпечатъка на отбранителното производство. През ноември 2025 г. Министерството на отбраната обяви намерения за създаване на мрежа от нови фабрики, посветени на производството на амуниции и експлозиви, като част от усилията за засилване на военната готовност.
Министърът на отбраната Джон Хийли заяви, че правителството ще инвестира близо 1,86 милиарда долара в проекта, който се очаква да създаде около 1000 работни места. Според министерството са идентифицирани най-малко 13 обекта в Обединеното кралство за потенциално развитие, като строителството на първия обект се очаква да започне следващата година. Първоначалният завод ще бъде фокусиран върху производство на материали за британските въоръжени сили, но ще подкрепя и Украйна. Очаква се обектите да произвеждат експлозиви, ракетно гориво и системи за запалване, предназначени за използване в бойни условия.
В по-ранни изказвания министърът на въоръжените сили Ал Карнс заяви, че страната „бързо формулира“ планове за подготовка при евентуално избухване на война. Говорейки пред Sky News, Карнс подчерта, че модерните конфликти се простират отвъд бойното поле и изтъкна ролята на гражданския сектор в усилията за поддържане на отбраната.
„Обществата, индустриите и икономиките печелят войни“, каза той, отбелязвайки, че само въоръжените сили не могат да осигурят победа. „Сянката на войната отново чука на вратата на Европа. Това е реалността. Трябва да сме готови да я възпрем.“
🇱🇧🇬🇧 Хизбула е изстреляла крайбрежна противокорабна ракета срещу боен кораб на Кралския флот на Обединеното кралство, плавал на около 70 морски мили от бреговете на Ливан, след като е сбъркала кораба за израелски, съобщи Халел Битон Розен, военен кореспондент на израелския Канал 14, който се позова на израелски източници, според които изстреляният снаряд е нанесъл повреди на кораба.
Ударът съвпада хронологично с изявление на Хизбула от днес сутринта за удар по „израелски военен кораб“ на 68 морски мили от ливанския бряг, след часове наблюдение, и потвърди „директно попадение“ с крилата ракета.
Говорител на Израелските отбранителни сили (IDF) заяви пред AFP, че „не е наясно“ с подобна атака, което съвпада със сведенията, че поразеният кораб е британски.
Единственият известен боен кораб на Кралския флот в Източното Средиземноморие е разрушителят HMS Dragon (Type 45), който пристигна в района на 24 март и провежда операции за защита на британската база RAF Akrotiri на Кипър и съюзническите интереси. Корабът е въоръжен със системата за ПВО Sea Viper, която е способна да прехване свръхзвукови ракети, и придружен от хеликоптери Wildcat с антидрон ракети Martlet. Разгръщането му беше предшествано от атака с безпилотен самолет на Хизбула по RAF Akrotiri, предизвикал „минимални щети“ на хангар в началото на март.
Битон Розен уточнява, че объркването разкрива пропуск в разузнаването на организацията, но и високата степен на риск за всеки кораб, който оперира в този район. Хизбула разполага с противокорабни ракети от различни видове – от иранската Noor (версия на китайската C-802 със 120 км обхват), с която организацията порази израелския корвет INS Hanit през 2006 г., до руската свръхзвукова P-800 „Яхонт“ с обхват до 300 км, която според Times of Israel е доставена на Хизбула от Сирия. Какъв точно тип ракета е бил използван днес, засега не става ясно.
Ако бъде потвърден, инцидентът може да доведе до сериозна ескалация – пряко засягане на натовски кораб от подкрепяната от Иран групировка отваря дипломатически и военен въпрос, който на Даунинг Стрийт №10 тепърва ще трябва да адресират.
🇺🇸⚔️🇪🇺 Сериозен разкол е на път да се появи в рамките на НАТО, след като големи европейски държави предприеха конкретни стъпки, за да ограничат САЩ и Израел от използването на техните територии за военни операции срещу Иран.
Според съобщения от множество медии, Франция, Испания и Италия са наложили различни степени на отказ по отношение на въздушното пространство и достъпа до военни бази за операция „Епична ярост“.
Франция блокира транспорта на оръжия
Франция е забранила на Израел да използва нейното въздушно пространство за транспорт на американско оръжие, предназначено за войната срещу Иран, съобщи Ройтерс, позовавайки се на един западен дипломат и други източници, запознати с въпроса.
Конкретният ход се е случил през уикенда и бележи първият случай, в който Париж прави подобна стъпка от началото на войната преди месец. Докато Генералният щаб на Франция поддържа тезата, че капацитетът на самолетите-цистерни в Истр-Льо Тюб е ограничен до оказване на логистична подкрепа на съюзниците в Персийския залив, ограничението на прелетите за оръжейни товари показва затягане на френската политика по отношение на прякото участие в офанзивата.
Испания налага неутралитет и отказва достъп до бази
В Мадрид правителството на президента Педро Санчес премина към позиция на почти пълен неутралитет, след като затвори въздушното пространство на страната за всички полети, които участват в атаката срещу Иран, съобщи Ел Паис на 30 март.
Санчес потвърди пред Конгреса, че Испания е отказала на САЩ достъп до авиобазите Рота и Морон де ла Фронтера за бойни операции или мисии по презареждане. „Отказахме на САЩ да използват базите Рота и Морон за тази незаконна война“, заяви Санчес и добави, че всички планове за полети, свързани с операция „Епична ярост“, са били отхвърлени.
Испанското вето принуди близо 15 самолета KC-135 Stratotanker да се прехвърлят от Испания във Франция и Германия. Въпреки че Испания продължава да допуска логистична подкрепа за 80 000 американски военни в Европа по силата на двустранни споразумения, тя отказва да участва в каквото и да е действие, лишено от мандат на ООН или многостранно споразумение.
Стратегически бомбардировачи като B-2 Spirit, бяха принудени да преминават през Гибралтарския проток, за да избегнат навлизането във въздушното пространство на Испания, като разчитаха на въздушни цистерни KC-46 Pegasus, разположени на Азорските острови.
Италия отхвърли необявено кацане на бомбардировачи в Сигонела
Италия се включи към блокадата, след като САЩ се опита да приземи бомбардировачи във военноморската въздушна станция Сигонела в Сицилия без предварителна консултация, съобщи Кориере дела Сера.
Началникът на отбраната Лучано Портолано и министърът на отбраната Гуидо Крозето отхвърлиха полетните планове, когато самолетите вече са вдигнати във въздуха. Крозето посочи, че американските бази в Италия остават активни за логистичните цели, определени от текущите договори, всяка офанзивна операция може да изисква специфично одобрение с парламентарно мнозинство.
„Няма охлаждане или напрежение със САЩ, защото те познават правилата, регулиращи присъствието им в Италия от 1954 г.“, изясни Крозето в социалните мрежи Въпреки това отказът доведе до интензивни дебати на вътрешната политическа сцена, като лидери на опозицията като Джузепе Конте определиха решението като необходимо придържане към италианската конституция. Инцидентът доведе до сравнения с кризата в Сигонела от 1985 г. и изведе на преден план опасността от по-задълбочен дипломатически разрив, докато Вашингтон продължава да притиска съюзниците си за подкрепа в Близкия изток.
🇷🇺⚔️🇬🇧 Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Руската федерация изгони британски дипломат по обвинение в шпионска дейност, анулирайки акредитацията му и нареждайки му да напусне страната в срок от две седмици.
Според изявление в руските държавни медии, дипломатът е „предоставил невярна информация за себе си“ при кандидатстване за влизане в страната и се е опитал да събира данни за руската икономика по време на неформални срещи.
В изявление ФСБ посочи, че е разкрила „недекларирано разузнавателно присъствие“ и обвини дипломата в „извършване на разузнавателна и подривна дейност, която застрашава сигурността на Руската федерация“, според репортаж на Sky News, позовал се репортажи в руски медии.
Министерството на външните работи в Москва съобщи, че най-висшият дипломат на Обединеното кралство в страната Данае Долакия е била привикана във връзка с инцидента, като изгоненият дипломат „съзнателно е предоставил невярна информация за себе си при подаване на документи за влизане в страната ни“.
В изявлението се добавя, че руските власти са установили връзки между лицето и разузнавателните служби на Обединеното кралство и „доказателства за неговото участие в подривна разузнавателна работа у нас“.
Руски официални лица отправиха предупреждения за евентуални последствия, ако напрежението ескалира допълнително.
„Специално се подчерта, че Москва няма да толерира дейност на недекларирани служители на британското разузнаване в Русия и нашата безкомпромисна позиция по този въпрос ще продължи да бъде формулирана в съответствие с интересите на националната сигурност“, гласи изявлението. „Освен това беше отправено предупреждение, че ако Лондон ескалира ситуацията, руската страна веднага ще реагира по съответния начин.“
Това не е първият случай, в който напрежението по оста Москва-Лондон ескалира заради обвинения в шпионаж.
Както съобщи Ройтерс на 15 януари, Русия назова изгонения дипломат като Гарет Самюъл Дейвис, втори секретар на британското посолство в Москва, и направи твърдение, че същият е действал под прикритие за британското разузнаване. ФСБ посочи, че той е недеклариран шпионин и му нареди да напусне страната в рамките на две седмици.
Обединеното кралство отхвърли обвиненията, определяйки ги като „злонамерени и неоснователни“, и заяви, че подобни твърдения подкопават условията, необходими за функционирането на дипломатическите мисии.
Междувременно служител в Министерство на националната отбрана на Полша беше арестуван във връзка с подозрения в сътрудничество с руското и беларуското разузнаване. Задържаният е 60-годишен мъж, който се е присъединил към ведомството през 90-те години, където заема няколко ръководни позиции на средно ниво, включително в отдела за стратегия и планиране.
🚨 ВВС на САЩ прехвърлят нова група щурмови самолети A-10C Warthog към зоната на отговорност на Централното командване (CENTCOM) за участие в операция „Epic Fury“ срещу Иран. В същото време три въздушни цистерни KC-135 Stratotanker излетяха от авиобаза Милденхол в Обединеното кралство, за да се срещнат с полетна група от 8 щурмовици A-10 с позивна TABOR 71 над Атлантическия океан.
По непотвърдени данни от прихванати радио комуникации, два от самолетите са резервни. Едновременно с това около 20 машини A-10C са засечени на международното летище в Портсмут, Ню Хемпшир – стандартна отправна точка за трансатлантически полети към Лейкънхийт, Англия, където през последните седмици се наблюдава значително натрупване на американски бойни самолети. Смята се, че машините принадлежат на 124-о изтребително крило на Националната гвардия на Айдахо и 127-о крило на Националната гвардия на Мичиган, съобщава The War Zone.
A-10 вече са активен участник във въздушната кампания срещу Иран от самото ѝ начало на 28 февруари. На 2 март CENTCOM потвърди, че щурмовиците са използвани срещу ирански цели още през първите 48 часа на операцията. Оттогава те действат в двойна роля – срещу бързоходни ирански катери в Ормузкия проток и срещу шиитските милиции в Ирак, включително с продължителен обстрел срещу наземни цели с бордовото оръдие GAU-8 – мисията, с която този вид самолети е легендарен от десетилетия. Командващият CENTCOM адмирал Брад Купър заяви на 16 март, че американските сили са унищожили над 100 ирански военноморски кораба. Самолетът, който ВВС планират да извадят от въоръжение до края на десетилетието, получава с тази операция вероятно последната си бойна употреба в реален конфликт, отбелязва Defense One.
Допълнителните A-10 биха увеличили капацитета за непосредствена въздушна поддръжка при евентуална операция срещу остров Харг – главният ирански петролен износен терминал, през който минават 90% от петролния експорт на страната. Островът вече е подложен на интензивен огън от началото на конфликта.
Разгръщането съвпада с продължаващото натрупване на американско военно присъствие в Близкия изток. По данни на Washington Post, командването на 82-ра въздушно-десантна дивизия начело с генерал-майор Брандън Тегтмайер е било изпратено в региона, заедно с 2000 десантчици от бригадата за бързо реагиране (Immediate Response Force). Те се присъединяват към около 5000 морски пехотинци, които също са в процес на разполагане, и към около 50 000 американски военнослужещи, вече намиращи се в региона.
Военни експерти, цитирани от CNBC, оценяват мащаба на допълнителните подкрепления като съответстващ на дискретни и ограничени по време операции, а не на продължителна сухопътна кампания. New York Times съобщи през уикенда, че около сто бойци от специалните операции, включително рейнджъри и „тюлени“, са пристигнали в региона, макар все още да нямат конкретни задачи.
Паралелно с военната ескалация преговорите между Вашингтон и Техеран остават в задънена улица. САЩ предадоха миналата седмица 15-точков план за примирие чрез Пакистан, включващ отваряне на Ормузкия проток, през който минават около 20% от световния петрол, и ограничения за иранските ядрени програми.
Държавният секретар Марко Рубио уточни пред Al Jazeera, че посочените условията включват прекратяване на ракетната и дроновата програма на режима. Техеран отхвърли предложенията. Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи определи условията като „нереалистични, нелогични и прекомерни“ и заяви: „Под военна агресия сме. Затова всички наши усилия са съсредоточени върху самоотбрана.“ Иран от своя страна настоява за спиране на израелските удари по ирански съюзници, репарации за военни щети и дори изтегляне на американски бази от Близкия изток.
Тръмп потвърди пред Financial Times, че преговаря с председателя на иранския парламент Мохамад Бакер Калибаф и очаква „да разбере в рамките на седмица“ дали той е партньор, с когото може да се работи. Американският президент удължи крайния срок за отваряне на протока до 6 април и направи твърдение, че Иран е разрешил преминаването на 10, а по-късно на 20 петролни танкера през протока като „подарък“.
„Те ми дадоха 10. Сега дават 20“, заяви Тръмп, приписвайки този ход на Калибаф. Министърът на финансите Скот Бесент заяви пред Fox News, че „виждаме повече кораби да преминават всеки ден“, но в крайна сметка „САЩ ще възстановят контрола над протока“.
В публикация в Truth Social днес Тръмп заплаши, че ако скоро не бъде постигната сделка, САЩ ще „разрушат и напълно заличат“ всички ирански електрически централи, петролни кладенци и остров Харг, а „възможно и всички опреснителни инсталации“. Освен това той допусна и вариант, при който Вашингтон обяви победа без Иран да отвори протока, съпроводен с унищожаване на значителна част от гражданска инфраструктура, включително достъпа на иранското население до електричество и питейна вода.
Запитана дали тези заплахи означават подготовка за евентуални военни престъпления по международното право, говорителката на Белия дом Каролайн Ливит отговори, че изявлението показва, че „най-добрият ход на Иран е да сключи сделка“. По въпроса дали Тръмп ще поиска зелена светлина от Конгреса за евентуална наземна операция, Ливит заяви, че администрацията „винаги“ ще спазва закона, но че президентът „очевидно е отказал да изключи“ изпращането на войски.
Wall Street Journal съобщи днес, че Тръмп обмисля военна операция за изземване на близо 500 кг обогатен уран от територията на Иран. Бивши военни и експерти описват подобна мисия като най-сложната възможна операция, която може да бъде разпоредена: тя изисква пробив през иранската ПВО, наземно осигуряване от бойни части, тежко инженерно оборудване за достигане до подземните хранилища и специализиран екип за изземване и транспортиране на радиоактивен материал. Сателитни снимки от миналия юни дават основания да се смята, че иранският режим вероятно е преместил поне част от обогатения уран в защитена база, за да го предпази от въздушни удари.
Икономическите последици от конфликта се задълбочават. Австралийската инвестиционна група Macquarie предупреди, че ако войната продължи до юни при затворен проток, петролът може да достигне рекордните 200 долара за барел – сценарий, на който тя отрежда 40% вероятност, съобщава Bloomberg. Сега цените са чувствително под този праг, като фючърсите на West Texas Intermediate са около 103 долара, а тези на Brent са над 107 долара за барел. Белият дом вече проучва какво би означал скок до 200 долара за американската икономика, информира Bloomberg, позовавайки се на запознати източници. Инфлацията в САЩ за март вече е ускорила до 3,4% на годишна база спрямо 2,4% през февруари, като главна причина са растящите цени на горивата.
Председателят на иранския парламент Калибаф отправи остра забележка към Вашингтон, че публикациите на Тръмп в Truth Social преди отварянето на пазарите са „често просто подготовка за прибиране на печалби“ и отправи съвет: „Правете обратното: ако изпомпват, продавайте на късо; ако свалят, купувайте.“
Публикацията беше прегледана над 8 милиона пъти. Тя дойде броени дни след като Financial Times направи разкритие, че петролни фючърси за около 580 милиона долара са сменили собственост в рамките на една минута, 15 минути преди Тръмп да обяви „продуктивни разговори“ с Иран, което моментално свали цените. Нобеловият лауреат Пол Кругман определи случая като „предателство“, съобщава Fortune. Американското правителство категорично отхвърля обвиненията в търговия с вътрешна информация.
Иран, чиито танкери продължават да действат през протока, печели понастоящем близо два пъти повече от дневни петролни продажби, отколкото преди конфликта, съобщава The Economist.
🇮🇷🚀🇬🇧 Иран изстреля две балистични ракети с междинен обсег по съвместната военна база на остров Диего Гарсия в Индийския океан, съобщи снощи The Wall Street Journal, позовавайки се на официални лица от Пентагона. Нито една от ракетите не е поразила базата – едната е претърпяла отказ по време на полет, а втората вероятно е свалена от прехващач SM-3, изстрелян от боен кораб на ВМС на САЩ.
Това е първият познат случай, в който Ислямската република атакува цел на разстояние от близо 4000 км – двойно повече от това, което иранският външен министър Абас Арагчи заяви миналия месец, че иранските балистични ракети покриват. Тогава Арагчи определи обсега им на 2000 км.
Досегашните оценки на иранския ракетен арсенал отговарят на тази цифра. Според анализ на израелския мозъчен тръст Alma Research and Education Center, публикуван в началото на войната, ракетният инвентар на Техеран се състои основно от балистични ракети с малък обсег до 1000 км и балистични ракети със среден обсег, които достигат до 3000 км.
Най-далекобойните ударни системи в арсенала – Sejjil, Khorramshahr-4, Ghadr-110 и Emad – имат публично известен обсег от 2000-3000 км, според данни на CSIS Missile Threat и Iran Watch. Sejjil е двустепенна ракета с твърдогоривен двигател, чийто обсег според оценките достига 2000 км при полезен товар от около 700 кг. Khorramshahr-4 покрива аналогично разстояние, но носи значително по-тежка бойна глава – до 1500 кг.
Alma обаче твърди, че „далекобойни балистични ракети с обсег над 3000 км се намират в напреднал етап на разработка". Множество оценки на западни разузнавания потвърждават тези подозрения. Разузнавателната агенция на Пентагона (DIA) е оценила, че Иран може да разработи междуконтинентален носител с военно приложение най-късно до 2035 г. с технологиите от космическата си програма. Хипотетичните проекти, за които се говори в западни и израелски разузнавателни кръгове, е т.нар. проект „Kowsar" – предполагаема програма за ракета с междинен обсег от 4000 до 5000 км, базирана на руския двигател RD-216. Данните за този проект обаче остават твърде оскъдни и непотвърдени в публичното пространство.
Ако атаката по Диего Гарсия се окаже реална, а не резултат от тактически компромис, като намален полезен товар за сметка на разширен обсег, това е сигнал, че Техеран може вече да разполага с оперативен носител, който надхвърля значително официално заявените параметри на ракетния си арсенал. Такава способност би могла да разшири потенциалните цели на иранските военни далеч отвъд Близкия изток – към стратегически обекти в Индийския океан и дори Европа.
Атаката е проведена броени часове след като британският премиер Киър Стармър даде разрешение на САЩ да използват Диего Гарсия и базата RAF Fairford за нанасяне на „ограничени дефанзивни удари" по ирански ракетни обекти, застрашаващи корабоплаването в Ормузкия проток. Първоначално Стармър отказа подобен достъп в първия ден от войната, но обърна позицията си на 1 март, обосновавайки я като „най-добрия начин да се елиминира непосредствената заплаха и да се осуети по-нататъшна ескалация", съобщи Defense News. Часове преди атаката Арагчи предупреди, че предоставянето на британски бази на САЩ за провеждане на операции срещу Иран превръща Обединеното кралство в „участник в агресията".
Диего Гарсия е най-големият остров от архипелага Чагос, част от Британската индоокеанска територия. Той е дом на стратегическа предна база, използвана от САЩ за разгръщане на тежки бомбардировачи, ядрени подводници и разрушители с управляеми ракети.
От няколко години Обединеното кралство води преговори за прехвърляне на суверенитета върху острова и останалата част от архипелага на Мавриций, а в същото време договаря дългосрочен лизинг за запазване на съвместната военна база. Президентът Доналд Тръмп и някои законодатели от Републиканската партия се обявиха категорично против подобен ход.
Американски военни бази в обсега
Изстрелването на две балистични ракети с междинен обсег по базата Диего Гарсия постави пред експертите въпроса за това кои други американски военни обекти попадат в хипотетичния обхват на ракетните сили на Ислямската република. Отговорът очертава дъга от Персийския залив през Източното Средиземноморие и Африканския рог до Индийския океан, където са разположени десетки хиляди американски военнослужещи.
Най-уязвими са обектите в непосредствена близост до границите на Иран, които се намират на разстояние под 1000 км. Авиобаза Айн ал-Асад в провинция Анбар на западен Ирак (800 км) и авиобаза Ал-Харир край Ербил в Иракски Кюрдистан (около 600 км) са в обсега на поразяване дори на иранските системи с малък обсег като Fateh-110 и Zolfaghar.
В Кувейт, на около 700 км, се намират Camp Arifjan – основният логистичен център на американската армия в региона – и авиобаза Али Ал-Салем.
В Бахрейн, на около 800 км, е щабът на Петия американски флот (Naval Support Activity Bahrain), който при нормални условия оперира с около 9000 души персонал, макар през февруари 2026 г. Fox News да съобщи за редуциране до по-малко от 100 критични служители.
Авиобаза Ал-Удейд в Катар, на около 900 км, е най-голямата военна инсталация на САЩ в Близкия изток – предно командване на CENTCOM с около 10 000 военнослужещи.
На около 1000 км се намира Ал-Дафра в ОАЕ, където е базирано 380-о експедиционно крило на ВВС на САЩ с 3500 до 5000 души. Всички тези обекти попадат уверено в обсега на средствата със среден обсег – Sejjil, Khorramshahr-4, Ghadr-110 и Emad. При операция „Епична ярост" през февруари–март 2026 г. Иран вече демонстрира способността си да поразява подобни цели: Катар съобщи за попадение на ирански балистичен снаряд в Al Udeid, а шест американски военнослужещи загинаха при удар с дрон в Кувейт, съобщи Stars and Stripes.
В зоната между 1000 и 2000 км се намират Prince Sultan Air Base в Саудитска Арабия (1200 км), където са разположени Patriot и THAAD с около 2500–2700 американски военнослужещи, и Muwaffaq al Salti Air Base в Йордания (1500 км), дом на 332-ро експедиционно крило на ВВС на САЩ. Тук попада и авиобаза Инджирлик в Адана (1500 км) от ракетните комплекси в Западен Иран. Турция обаче отрече твърденията за удар срещу американската база на нейна територия.
На 2000-3000 км разстояние се открояват два стратегически обекта. Camp Lemonnier в Джибути (2550 км) е единствената постоянна американска военна база в Африка, с ключова роля за операциите в Червено море и Африканския рог. Naval Support Activity Souda Bay на остров Крит, Гърция (2800–3000 км), е най-голямата американска база в Източното Средиземноморие с единственото дълбоководно пристанище в Южна Европа, способно да приема самолетоносачи. По-рано през март гръцки медии съобщиха за въвеждане на засилени мерки за сигурност в Souda Bay след иранските заплахи срещу американски инсталации. Двете съоръжения формално попадат в горната граница на обсега на наличните ирански балистични ракети със среден обсег (2000–3000 км), но досегът до тях би изисквал работа на максимален обсег при минимален полезен товар, което прави тяхното поразяване с конвенционални средства технически несигурно.
На около 4000 км се намира Диего Гарсия – обектът, атакуван на 21 март 2026 г. Тази дистанция надхвърля двойно официално декларирания от Техеран обсег от 2000 км и попада далеч отвъд познатите параметри на всяка действаща ракетна система в иранския арсенал. Ако ударът е осъществен от територията на Иран и не от кораб или подводница, то предполага наличието на балистична ракета с междинен обсег (IRBM) с обсег в диапазона 3500–5000 км – клас, за който западните разузнавания смятаха, че все още се намира в процес на разработка (т.нар. Проект Kowsar), но не и в оперативна готовност.
Общо в радиус от 4000 км от Иран се намират между 40 000 и 50 000 американски военни, разпределени в поне 10 държави и над дузина съоръжения, според данни на Al Jazeera и Anadolu Agency. Ракетната атака по Диего Гарсия показва, че иранският арсенал може да е значително по-способен от публичните данни, което би могло да постави под заплаха не само базите в Персийския залив, но и стратегическия тил на Пентагона в Индийския океан и Средиземно море.
🇬🇧 Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Нидерландия и Япония излязоха със съвместна декларация, в която осъждат „фактическото затваряне“ на Ормузкия проток от Иран и неговите удари по глобалната енергийна инфраструктура.
Коалицията от световни лидери осъди „в най-категорична форма последните атаки, извършени от Иран срещу невъоръжени търговски кораби в Залива, както и атаките срещу гражданска инфраструктура, в т.ч. петролни и газови съоръжения“, които определиха като пряка „заплаха за международния мир и сигурност“.
Декларацията настоява за въвеждането на „незабавен и всеобхватен мораториум върху атаките по гражданска инфраструктура“ и изисква Техеран да се съобрази с Резолюция 2817 на Съвета за сигурност на ООН. Тъй като блокадата прекъсва критична артерия за 20% от глобалните производствени обеми на петрол, те приветстваха освобождаването на стратегически петролни резерви, координирано от Международна агенция по енергетика (МАЕ).
„Ще предприемем и други стъпки за укрепване на енергийните пазари, включващи партньорство с определени държави производителки за вдигане на добива“, се казва в изявлението, като се подчертава, че „свободата на корабоплаване е основен принцип на международното право“.
Освен икономическите мерки, подписалите държави изразиха своята „готовност да допринесат за съответните усилия за гарантиране на безопасното преминаване през протока“, без да уточнят директно какво биха могли да включват тези усилия в ролята си на военни или други действия.
Декларацията алармира, че сътресенията ще бъдат усетени в световен мащаб, особено от най-уязвимите, и се обещава работа чрез ООН и международните финансови институции за подкрепа на най-засегнатите държави.
Глобалната енергийна криза от 2026 г. се изостри, тъй като блокадата в Близкия изток принуди западните сили да вземат икономически маневри, за да предотвратят дълбока системна криза. За да се облекчи натиска върху енергийните доставки, Министерство на финансите на САЩ издаде безпрецедентно 30-дневно изключение на забраната за покупка от страна на индийските рафинерии на милиони барели руски суров петрол, блокирани от месеци в открито море.
🇺🇦🇬🇧 Украйна разположи 201 експерти в контрамерки за иранските дронове „Шахед“ в Близкия изток. Президентът Володимир Зеленски сподели тази информация днес, отбелязвайки, че в момента украински специалисти вече работят в ОАЕ, Катар и Саудитска Арабия, а други пътуват към Кувейт.
Президентът описа тези лица като военни експерти, които разбират как да се защитават срещу конкретните безпилотни летателни апарати и предоставят необходимата помощ. По време на обръщението си Зеленски подчерта, че глобалната общност трябва да се адаптира към променящия се характер на модерната война, продиктуван от дроновете и изкуствения интелект.
„Светът навлезе в абсолютно ново време. Време на дронове, време на изкуствен интелект. Това означава еволюция на оръжията, еволюция на войната и еволюция на престъпността. Никой не може да предвиди докъде ще доведе тази еволюция, но ние трябва да поддържаме темпото. И дори повече, трябва да бъдем пред нея“, заяви той.
Украинският държавник изрази готовност страната му да предложи споразумения, свързани с дронове, на всички надеждни партньори. Той обясни, че Украйна притежава сила и способности, тествани по време на пълномащабната руска инвазия, и подчерта, че би било неразумно други страни да изключват подобен опит от собствените си рамки за сигурност.
„Не мисля, че някой иска да остави изпитаната във война сила и способности на Украйна извън сигурността си. А ако някой го направи, това ще бъде неразумно“, заяви той.
Украйна вече беше потърсена от най-малко 10 държави, търсещи подкрепа за изграждане на отбрана срещу иранските дронове „Шахед“. Зеленски посочи, че Киев е получил много запитвания от страни като Йордания, ОАЕ и Саудитска Арабия, които търсят експертиза за отбраната на територии и американски бази от атаки.
Тези събития илюстрират нагледно нарастващия глобален интерес към тактическите уроци от украинското бойно поле във връзка с безпилотните системи и технологичната сигурност. Президентът Зеленски посочи, че страната му е разгледала възможността за изпращане на експерти по отбрана срещу дронове в подкрепа на партньорите в Близкия изток в условията на продължаваща война там.
Зеленски разкри също, че през лятото на 2025 г. Украйна е предложила на САЩ споразумение за съвместно производство на безпилотни системи, включваща разработката на средства за електронна борба и дронове с изкуствен интелект. Той обясни, че те биха били съвместна собственост на двете нации, използвайки опита от бойното поле, придобит от украинските инженери по време на руската инвазия.
🇬🇧 Британският премиер Киър Стармър обяви, че работи със съюзници на страната по изпълним план за повторно отваряне на Ормузкия проток без стартирането на мисия на НАТО, според публикация на BBC от днес.
Говорейки от „Даунинг стрийт“ 10, Стармър представи изчерпателен преглед на военните и дипломатически операции на Обединеното кралство в Близкия изток, в който потвърди успешната евакуация на повече от 92 000 британски граждани.
Стармър постави акцент на разгръщането на хиляди военнослужещи, три изтребителни ескадрили и отряди за борба с дронове, базирани в Кипър, които помагат за прехващане на безпилотни заплахи, изстреляни от Иран и ливанската Хизбула.
Премиерът посочи, че водената от САЩ въздушна кампания е „отслабила масово“ военните способности на „отвратителния режим в Иран“. Той обаче подчерта спешната нужда от договорено споразумение след края на конфликта, което да ограничи възможностите на Техеран да възстанови ядрената си програма, както и да подсигури морските маршрути с цел стабилизиране на глобалните енергийни пазари.
Засягайки темата за потенциалното военно участие, Стармър нарече изпращането на британски войски „абсолютно най-трудния въпрос за всеки министър-председател“. Той настоя, че ако те бъдат изложени на опасност, това трябва да стане на строга правна основа и внимателно обмислен план.
Стармър заяви, че неговото лидерство се състои в твърдо отстояване на британските интереси, независимо от външния натиск.
По отношение на дипломатическите усилия, той изтъкна скорошни разговори с канадския премиер Марк Карни и предстояща среща с украинския президент Володимир Зеленски, и отправи предупреждение към съюзниците, че западният свят трябва да остане фокусиран върху подкрепата за Киев, за да гарантира, че текущата криза в Близкия изток няма неволно да се превърне в „печалба за Путин“.
Обединеното кралство разшири военното си присъствие в Близкия изток през последните няколко седмици в отговор на ескалиращия конфликт между САЩ, Израел и Иран, а в същото време евакуира десетки хиляди граждани и подсили регионалните си бази срещу удари с дронове и ракети.
Друг доклад описа подробно как британските власти обмислят разполагане на модерни автономни системи, включително съвместно разработени с Украйна дронове-прехващачи за обезопасяване на Ормузкия проток без ангажиране на големи бойни кораби. Използвайки тактики, усъвършенствани от украинските въоръжени сили, Обединеното кралство противодейства активно на руските и иранските дронове в региона.
🇬🇧✈️🇺🇦 Дроновете Octopus, разработени съвместно от Украйна и Обединеното кралство, могат да бъдат разгърнати в защита на Ормузкия проток. Британското правителство разглежда варианти за подкрепа на съюзническите усилия за отваряне на жизненоважния морски път, съобщава The Times на 16 март.
Сред разглежданите системи са британските автономни платформи за противоминна борба и дроновете-прехващачи Octopus, разработени в сътрудничество с Украйна.
Репортажът отбелязва, че британските служители обмислят използването на технологии за лов на мини и дронове-прехващачи, вместо да ангажират повече бойни кораби в региона. Министрите търсят отговор, който да подсили морската сигурност, без да задълбочава конфликта.
Дроновете са проектирани да противодействат на въздушни заплахи, включително дронове от типа „Шахед“. Паралелно с това системите за лов на мини биха могли да помогнат за разчистването на експлозиви от един от най-важните енергийни коридори в света, през който преминава около една пета от глобалните доставки на петрол.
Дебатът за британската подкрепа се засили, след като Тръмп призова партньорските държави да съдействат за обезопасяване на водния път. The Times съобщава, че военните лидери преглеждат редица варианти, като автономните системи се очертават като по-гъвкава политическа и военна алтернатива на по-мащабното военноморско разгръщане.
Евентуалното използване на дроновете Octopus подчертава как технологиите, разработени за бойното поле в Украйна, вече оформят широкото планиране на сигурността в глобален план. В този случай системи, които се произвеждат в Обединеното кралство за противодействие на руски и ирански заплахи, могат да бъдат пренасочени за защита на търговското корабоплаване в Залива.
Успоредно с това Великобритания вече започна да изпраща специалисти по борба с дронове в Близкия изток, за да отговори на ескалиращите заплахи. Страната изпрати персонал, преминал обучение, базирано на опита от партньорството с Украйна, в опит да подсили военните бази, изправени пред атаки от ирански дронове.
Това отразява и цялостните усилия на Запада за по-бърза адаптация към заплахата от безпилотни апарати, а оперативният опит на Украйна се превръща в практическа референция далеч отвъд европейския театър на военните действия.
Сътрудничеството се разширява и в сферата на отбранителната индустрия. Украински производител откри предприятие в Обединеното кралство, пренасяйки решения в областта на дроновете, оформени от опита на фронта, докато украинската военна индустрия разширява своя отпечатък в чужбина.
Този ход показва нарастващото търсене на системи, усъвършенствани в бойни условия, като практическите способности за борба с дронове и безпилотните технологии все по-често се разглеждат като експертиза за износ, а не само като спешна вътрешна необходимост.
