Руската кибер мрежа „NoName“ е организирала палежи срещу британския премиер.

🇷🇺⚔️🇬🇧 Руска мрежа за онлайн саботаж е организирала серия от палежи, насочени към недвижими имоти, свързани с британския премиер Киър Стармър, твърди разследване на Financial Times, публикувано на 15 юни.

Разкритието идва след като Роман Лавринович – 22-годишен строителен работник с украинско гражданство, живеещ в Лондон, беше признат за виновен след 6-седмичен процес в Централния наказателен съд на Англия и Уелс.

Според Financial Times прокурорите са разкрили, че Лавринович е бил ръководен от руски оператор, използвал псевдоним „El Money“ в Telegram. Кръстосан анализ на архиви от чат платформата, портфейли с криптовалута и съдебни записи, извършен от изданието, свързва оператора с NoName057(16) – проруска хакерска група, която се появи за първи път през март 2022 г. с поемане на отговорност за кибератаки срещу украински, европейски и американски правителствени агенции, медии и частни компании. Смята се, че е неорганизирана и свободна група активисти, която се стреми да привлече вниманието в западните страни. В същото време обаче Службата за киберсигурност и инфраструктурна сигурност на САЩ (CISA) класифицира NoName като таен проект, който е създаден под шапката на ИТ организация, одобрена от руската държава.

Мрежата действа с набиране на местни посредници, за да прокарва геополитическите интереси на Кремъл и да провокира вътрешна нестабилност в цяла Европа, разкрива Financial Times. В Обединеното кралство основната цел на мрежата е била да експлоатира социалния разлом с генериране на различна пропаганда, която включва крайнодясна, антимигрантска и антиислямска.

За да наемат изпълнители на терен, руските оператори създават англоезично екстремистко онлайн движение, наречено „Direct Action“, след безредиците в Обединеното кралство през лятото на 2024 г. Въпреки че групата се представя за автентично британско движение, основано от местни активисти, Financial Times установява, че тя се управлява от администратори, които се намират на територията на Руската федерация. Те са използвали VPN мрежи, за да маскират своята самоличност, но понякога неволно разкриват своето местоположение, като публикуват съдържание, което съдържа кирилски знаци или руски часови зони.

Преди да премине към палежи, операторът е прекарал 7 месеца в обработване на Лавринович чрез престъпни дейности на по-ниско ниво, съобщава Financial Times. Първоначално получава финансови облаги, за да разлепя крайнодесни пропагандни плакати и да осквернява джамии с антиислямски графити в Южен Лондон в началото на 2025 г. Кампанията ескалира бързо през май 2025 г. – операторът спуска заповед на Лавринович да извърши целенасочени атаки срещу три отделни локации, свързани с британския премиер, въпреки че доказателствата в съда показват, че лицето не е било наясно с политическата значимост на имотите.

Кампанията с палежи започва в ранните часове на 8 май 2025 г. Тогава Лавринович подпалва автомобил Toyota RAV4 в Северен Лондон, който в миналото е принадлежал на Стармър, показва разследването на Financial Times. Три дни по-късно е извършен втори палеж пред апартамент в Ислингтън, където премиерът е живял през 90-те години на миналия век. Операцията кулминира малко след полунощ на 12 май, когато е запален пожар директно в семейния дом на Стармър в Кентиш Таун, докато снаха му и 9-годишната му племенница се намират в имота.

След последната атака операторът е инструктирал Лавринович да изхвърли дрехите и да се подготви да избяга от Лондон, обещавайки му изплащане на сума в криптовалута Tether, според прехваната чат хронология, която е прегледана от екип на Financial Times. Операторът го алармира, че е атакувал дома на много висша политическа фигура в Обединеното кралство, съветвайки го да се покрие и да използва тайната кодова дума „Геран“, с която да получи правна помощ, ако бъде задържан.

„Виж, ти атакува дома на много високопоставено лице в Обединеното кралство. Ще ти изпратя пари, трябва да напуснеш града. Ако полицията те задържи, изпрати тайно съобщение „Геран“ и аз ще ти изпратя адвокат“, се посочва в съобщение от „El Money“ до Лавринович, изпратено в Telegram.

„Геран“ е руското обозначение за проектираните в Иран дронове-камикадзе, които руската армия ежедневно използва за да обстрелва украинските градове, по-специално „Геран-2“ (базиран на Шахед-136).

Блокчейн анализ, извършен от екип на Financial Times, сочи, че дигитален портфейл на Лавринович е получавал трансакции, произхождащи от Garantex – борса за криптовалута със седалище в Москва, която е подложена на санкции от Министерство на финансите на САЩ за улесняване на киберпрестъпността. Британската полиция задържа Лавринович в дома му броени часове след последната писмена кореспонденция, преди плащането за палежите да бъде финализирано.

Той е признат за виновен в заговор за нанасяне на щети с палеж и по две обвинения за увреждане на имущество с палеж, извършено с проява на безразсъдство относно това дали е застрашен човешки живот, съобщи Financial Times. Неговият съобвиняем, 27-годишният Станислав Карпиук, също беше осъден за съучастие в операциите, а на трето лице беше оправдано.

Последното разкритие на тактиките за физически саботаж на групата беше предшествано от мащабна акция на правоприлагащите органи във връзка с нейната дигитална инфраструктура. Преди това властите в Нидерландия разпуснаха уеб мрежи, масово използвани от NoName057(16), изземвайки 800 сървъра от хостинг компании, действащи на територията на страната, по подозрение в нарушаване на международните санкции.

Операцията изкара наяве скъпоструващата европейска кампания на групата, включваща парализиращи атаки по сайтове на датското правителство и френските пощенски служби, и илюстрира как подкрепяна от Кремъл група разчита на оборудване, базирано в Западна Европа, за да ръководи зловредните си операции.

Стармър обеща да „задуши“ руските приходи и да осигури 210 млн енергийна помощ за Украйна.

🇬🇧🤝🇺🇦 Британският премиер Киър Стармър обеща да „задуши“ приходите на Кремъл с нови санкции и да предостави ядрено гориво за Украйна на стойност стотици милиони лири, по време на разговорите си със световните лидери във Франция за срещата на Г-7.

След мъчителна политическа седмица у дома, Стармър опита да излезе на предна позиция на международната сцена по време на срещата на „Групата на седемте“, която започна в понеделник във френския курорт Евиан ле Бен, на брега на Женевското езеро. Във вторник, първия пълен ден от срещата на върха, британският премиер ще проведе среща с украинския президент Володимир Зеленски и индийския премиер Нарендра Моди. Очаква се той да обяви нов пакет санкции срещу Руската федерация броени дни след като британски части задържаха петролен танкер от „сенчестия флот“ във водите на Ламанша.

Освен това Стармър планира да използва срещата, за да увери американския президент Доналд Тръмп, че има готовност да увеличи разходите за отбрана след оставката, подадена миналата седмица от неговия министър на отбраната Джон Хийли, както и продължаващите забавяния в неговия план за инвестиции в отбраната – но не се очаква да проведе двустранна среща с американския президент.

На този етап се очаква планът за инвестиции в отбраната да бъде публикуван преди срещата на върха на НАТО в турската столица Анкара, която започва на 7 юли.

След поредица от опустошителни руски атаки срещу енергийната мрежа на Украйна, Стармър обеща нов транш от 210 млн лири за ядрените централи на страната през следващите 2 години, които по думите му ще „осигурят енергия за Украйна през предстоящите зими“.

„Ние ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е нужно, и това съобщение потвърждава това“, заяви той. „Путин трябва да изтегли танковете си, да прекрати варварските си удари и да седне на масата за преговори.“

Британски правителствени служители заявиха, че инвестицията на Агенцията за експортно кредитиране на Обединеното кралство (UK Export Finance) в Urenco, мултинационална компания за обогатяване на уран, в която  правителство има 33% дял, ще доставя обогатен уран на украинската компания „Енергоатом“, която управлява четирите атомни електроцентрали в страната. Сделката беше договорена между Стармър и Зеленски по време на среща между двамата на „Даунинг стрийт“ миналата седмица.

Сделката, което следва предходен двугодишен договор за доставка на ядрено гориво за Украйна, ще подкрепи работните места и износа на Обединеното кралство, а една трета от съдържанието на уран ще идва от завода за преработка на Urenco в Честър, уточниха служители.

Новите санкции ще бъдат насочени към финансови мрежи и ще разширят броя на санкционираните плавателни съдове от „сенчестия флот“, който превозва петрол и втечнен природен газ, до над 600. Новите мерки се очаква да засегнат и мрежа, която играе ключова роля в тайното снабдяване на руската армия със западни технологии, както и редица доставчици, помагащи на Москва да извършва незаконни парични преводи по целия свят.

Г-7, която обединява лидерите на Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и САЩ, заедно с ЕС, като за разговори са поканени и лидери от други страни, ще се опита да укрепи отслабващата американска подкрепа за Украйна, но също така ще се фокусира върху зараждащото се мирно споразумение между САЩ и Иран и очакваното отваряне на Ормузкия проток.

В неделя хиляди протестиращи срещу Г-7, сред които еколози и феминистки, участваха в сблъсъци с полицията в Женева, по време на които опожариха автомобил и счупиха прозорците на банка.

Стармър може да се сблъска с трудни въпроси от страна на Тръмп, след като Белият дом призова Обединеното кралство да се откаже от налагането на забрана за социални медии за лица под 16 години, която беше обявена в понеделник. Официални представители на САЩ уточниха, че въпреки предстоящото участие на Тръмп в работна сесия на Г-7 заедно със Зеленски във вторник, двамата няма да проведат двустранна среща.

Тръмп има насрочени двустранни срещи в кулоарите на срещата на Г-7 с френския президент Еманюел Макрон, а също така с държавните глави на Египет, Индия, Катар и ОАЕ, разкри служител пред The Guardian.

Обединеното кралство доставя 6000 ракети Martlet на Украйна за защита от руските дронове.

🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство предоставя на Украйна 6000 леки зенитни ракети Martlet за неутрализиране на дронове и други въздушни заплахи, добавяйки нов слой към мрежата за противовъздушна отбрана на страната, която продължава да е изправена пред масирани атаки.

Според военния експерт и бивш военнослужещ от британската армия Уес О'Донъл, пакетът включва общо 5000 зенитни ракети Martlet, обявени през март 2025 г. и нови 1000 бройки, одобрени през февруари 2026 г. Ракетите имат за цел да помогнат за защитата на критична инфраструктура, логистични центрове, летища и други обекти с висока стойност от руските камикадзе дронове.

Martlet, известна още като Lightweight Multirole Missile (LMM), е оръжие с лазерно насочване, разработено от британската компания Thales. Със своето тегло от близо 13 кг и способност да поразява цели на разстояния над 6 км, тя може да се изстрелва от наземни, въздушни и морски платформи.

Една от ключовите ѝ характеристики е нейното лазерно насочване (водене по лазерен лъч), което ѝ позволява да поразява цели с ограничена топлинна сигнатура. За разлика от обикновените ракети с топлинно насочване, Martlet не разчита на откриване на топлината от двигателя, което я прави изключително подходяща за сваляне на дронове и други малки въздушни цели.

Ракетата вече е интегрирана в системите за противовъздушна отбрана RapidRanger, доставени на Украйна през март. Според О'Донъл британските военни са използвали Martlet в реални операции срещу вражески дронове в Близкия изток, където ракетата има на своята сметка над 100 успешни прехващания.

Производството ѝ се разшири значително през последните няколко години. Thales произвежда ракетите Martlet в завода в Белфаст и увеличи производството на няколко пъти от 2022 г. насам в отговор на все по-засиленото търсене. Министерството на отбраната на Обединеното кралство подписа допълнителни договори с компанията през април и май 2026 г. в подкрепа на по-нататъшното производство.

Анализатори уточняват, че Martlet няма за цел да замени зенитно-ракетните комплекси с голям обсег като MIM-104 Patriot, NASAMS или IRIS-T. Вместо това тя е проектирана да ги допълва, осигурявайки по-евтин прехващач за дронове и други въздушни заплахи с малък обсег, което помага за съхраняването на напредналите ракети за въздушни цели с по-висок приоритет.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Обединеното кралство обяви най-големия пакет с дронове за Украйна до момента, поемайки ангажимент за най-малко 120 000 единици до края на годината. Според Министерство на отбраната по-голямата част от инвестициите ще отидат в британски компании, включително Tekever, Windracers и Malloy Aeronautics, подкрепяйки както нуждите на Украйна на бойното поле, така и растежа на отбранителната индустрия на острова.

📽️ Видео: Архивно видео от юни 2022 г. показва сваляне на руски хеликоптер Ка-52 „Алигатор“ от украински военнослужещи с британска зенитна ракета Martlet.

Масови безредици в Белфаст след като мигрант от Судан се опита да обезглави местен жител.

🇬🇧 Източната част на Белфаст се превърна снощи в арена на безредици при протести срещу мигрантите: маскирани демонстранти подпалиха автобус, автомобили и барикади и блокираха главни улици, което принуди оператора на градския транспорт да спре движението по всички линии. Насилието избухна в отговор на брутално нападение в северен Белфаст с неуспешен опит за обезглавяване, заснет на видео, чието масово споделяне в социалните мрежи беше посочено от полицията като фактор, който разпалва напрежението, и идва по-малко от година след вълна от сходни протести в Балимена през юни 2025 г.

Нападението беше извършено в понеделник вечерта, 8 юни, в северната част на града. Жертвата, мъж на около 40 години, е получил тежки наранявания по очите и порезни рани по лицето и гърба и остава в тежко състояние; на местопрестъплението е открит кухненски нож. По обвинението е задържан 30-годишен мъж от Судан, когото полицията първоначално е смятала за сомалиец и който е живял в близост до мястото на самия инцидент. Той е обвинен в опит за убийство, заплахи за убийство и притежание на хладно оръжие на публично място. Помощник главният комисар Райън Хендерсън от полицията на Северна Ирландия (PSNI) заяви на 9 юни, че на този етап няма данни за връзка с тероризъм, а разследването все още се намира в ранна фаза.

Около 19:00 ч. местно време стотици протестиращи започнаха да се събират на различни места в града, според репортаж на AFP. От няколко места в небето се издигаше дим, а хеликоптери на полицията кръжаха над града, за да следят ситуацията от въздуха. В източната част на столицата, на Нютаунардс Роуд, маскирани мъже подпалиха търговски контейнери за отпадъци и ги избутаха към съчленен автобус от линията Glider, който беше изпепелен от огнената стихия. Запалени бяха автомобили и барикади. Транслинк, операторът на обществения транспорт в Северна Ирландия, спря всички линии към и от Белфаст с думите: „Категорично осъждаме това посегателство срещу нашата услуга“.

Протестите бяха организирани спонтанно в социалните медии в часовете след атаката, като полицията отправи многократни призиви за спокойствие и предупреди, че споделянето на кадрите от инцидента онлайн рискува да разпали още повече напрежението и да подхрани безредици. Премиерът Кийр Стармър описа нападението като „ужасяващо“ и „отвратително“. Лидери на водещи политически партии в Северна Ирландия съвместно осъдиха посегателството и също призоваха за спокойствие, споделяйки опасения, че безредиците могат да навредят на самите общности. Вицепремиерът Ема Литъл-Пенгели апелира за мир със заявлението, че насилието не служи на никаква кауза, а рушенето на собствената общност не носи полза никому; министърът на образованието Пол Гивън алармира, че насилието по време на демонстрации само ще „отклони“ вниманието от посланието на протестиращите. Хендерсън от своя страна призова хората да протестират мирно и да „действат отговорно“.

Безредиците във Белфаст са повторение на случилото се година по-рано. През юни 2025 г. в Балимена, град на около 40 км северозападно от Белфаст, арестът на двама 14-годишни румънци, заподозрени в изнасилване на тийнейджърка, прерасна протести с насилие, продължили близо две седмици, при което по данни на Al Jazeera пострадаха 107 полицаи, 56 души бяха арестувани, 27 от които останаха в ареста. Вълненията се прехвърлиха от Балимена към Белфаст и различни градове в провинцията. Подобна динамика се вижда и сега – организирани в социалните мрежи, маскирани участници и концентрация на безредици в източните лоялистки райони на града Белфаст, какъвто е поясът около Нютаунардс Роуд. Това надигане стъпва на дълбоко недоволство, натрупвано с години: по данни на Al Jazeera от 2015 г. насам в Северна Ирландия са настанени над 1800 сирийски бежанци по програма за презаселване, а гневът от орязването на социалните програми след кризата от 2008 г. се преплита с тревогите около имиграцията.

Доколкото нападението е съвсем реално и обвиняемият е изправен пред тежки обвинения, надигането може да се тълкува като спонтанен изблик на общностен гняв – то обаче придобива собствена инерция, независима от съдебния изход на конкретния случай. Случаят от Балимена е ясен: през ноември 2025 г. прокуратурата оттегли обвиненията срещу двамата заподозрени, след като нови доказателства свалиха обвинението под прага за наказателно преследване, но дотогава насилието вече беше нанесло необратима щета – според оценки на органите на местната власт около две трети от близо 1200 роми, обитавали града до безредиците, го бяха напуснали. Оттук следва решаващата характеристика на този вид мобилизация: тя води до трайно разселване в срокове, които са далеч по-кратки от хода на правосъдието, и стоварва цената първо върху самата общност, която я предприема. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на протестиращите – е най-красноречивият пример за това.

Този модел обаче не е изолиран до Северна Ирландия. Близо година по-рано на 29 юли 2024 г. нападение с нож в детско ателие в английския Саутпорт отне живота на 3 момичета и доведе до най-тежките безредици в Англия от 2011 г. насам: в периода от 30 юли до 5 август избухнаха протести и сблъсъци в десетки градове, а до юли 2025 г. бяха извършени 1840 ареста и повдигнати 1103 обвинения, по данни на британския парламент. Именно тук разграничението между обективния факт и завихрилата го емоция е най-поучително: извършител е Аксел Рудакубана, роден в Кардиф през 2006 г. – британски гражданин с родители християни-евангелисти от Руанда – нито мигрант, нито търсещ убежище, нито мюсюлманин. Въпреки това безредиците ескалираха, подхранени от фалшивото име „Али ал-Шакати“, тиражирано в социалните мрежи, с което той беше посочен като мюсюлманин, пристигнал с лодка в търсене на убежище – и се насочиха срещу джамии и мигрантски квартали. Мобилизацията се закачи не за конкретния виновник, а за категорията, която той не олицетворява.

Това обаче в никакъв случай не означава, че недоволството, довело до днешните безредици, е безпочвено – даже напротив. В основата на емоцията лежи документиран материал, който заслужава да бъде назован без евфемизми. Първият пласт е фискален: според данни на британското правителство разходите за настаняване на мигранти са скочили 3 пъти до над 15 млрд паунда, като само през финансовата 2024/25 г. правителството е похарчило над 2,1 млрд. паунда за хотелско настаняване – средно по 170 паунда дневно на човек срещу 20 паунда с разпръснато настаняване. Според последното отчитане 32 000 от 106 000 подпомагани лица са били настанени в хотели. Вторият пласт е тежкото насилие, извършено от лица, които системата не е интегрирала, нито е успяла да депортира:

• август 2024 г. – В Золинген 26-годишен сириец с отказана молба за убежище, който властите отказват да депортират, уби трима души и рани други осем на ежегодния фестивал на града, а Ислямска държава пое отговорност за клането.
• май 2024 г. – В Манхайм афганистанец наръга смъртоносно полицай, намесил се на митинг срещу исляма.
• януари 2025 г. В Ашафенбург афганистанец уби двегодишно дете и мъж, опитал се да го спре, посред бял ден в градския парк.

Най-болезненият пласт е укриването от институциите, признато от самата държава. Публикуваният през 2025 г. одит на баронеса Кейси за групова сексуална експлоатация на деца установи, че по официалните данни на три полицейски департамента – Голям Манчестър, Южен Йоркшър и Западен Йоркшър – непропорционално висок дял от извършителите в групите за организирана сексуална експлоатация на деца са мъже от азиатски произход; в Родъръм, по разследването „Стоувуд“, близо две трети от 323-ма заподозрени и 42-ма осъдени са от пакистански произход.

Ключово за доклада обаче е не само етническата картина, която сама по себе си е красноречива, а изводът, че етническият произход на извършителя е умишлено прикрит в две трети от всички случаи на национално ниво, тъй като институциите са „избягвали“ темата и прибягвали до „потулване“ – дословни цитати от текста на одита. Именно съзнателното прикриване, вероятно мотивирано от опасения да не прозвучи ксенофобски, остави вакуум, запълнен от дезинформацията; на 14 юни 2025 г. след упорита и дълга съпротива, премиерът Кийр Стармър обяви всеобхватно разследване на национално ниво, оглавено от Ан Лонгфийлд.

Въпреки това историята на безредиците показва, че повод за тях често е случай, който не понася възложената му тежест. извършителят в Саутпорт е британски гражданин, а обвиненията от Балимена бяха оттеглени през ноември 2025 г. след постъпване на нови доказателства. Протестите в Белфаст снощи се различават именно тук – извършител е суданец с предоставено убежище, което придава на гнева фактическа опора, каквато не присъстваше в Саутпорт. От друга страна обаче това натрупва цена, която често плащат невинни. По данни на PSNI и статистическа агенция NISRA от края на март, включващи предишните 12 месеца, в Северна Ирландия са регистрирани 1507 престъпления и 2367 инцидента от расистки подбуди – рекорд откакто започва да се води статистика през 2004 г. Почти половината са извършени в Белфаст, а престъпленията от расова подбуда надхвърлят над два пъти сектантските. Периодът от юни 2025 г. насам включва 8 от 10 най-високи месечни стойности някога. С други думи, същата общност, която наративът срещу миграцията сочи като заплаха, е в счетоводния баланс преобладаващо пострадалата страна – обстоятелство, което „Амнести Интернешънъл“ описа като насилие, „излязло извън контрол“.

Оттук се очертава и истинската логика на това надигане. Недоволството има реален предметен корен – фискална тежест, конкретни смъртоносни случаи и официално признато институционално укриване – но мобилизацията рядко изчаква правосъдието да свърши своята работа и се хваща за категорията „мигрант“ дори когато, както в Саутпорт, отделният случай изобщо не я подкрепя; а доколкото държавата сама дълго е „затъмнявала“ данните и не е контролирала нито интеграцията, нито депортацията на нелегалните мигранти, тя продължава да подхранва недоверие в местното население, което впоследствие създава условия за случаи като този вчера. Разкъсването на този цикъл трябва да мине през две радикална промяна в подхода на работа от институциите, а не през улицата: прецизно регистрирани данни вместо умишлено прикриване и доведено докрай правосъдие вместо предварителна присъда на тълпата. Подпаленият автобус на Нютаунардс Роуд – градският транспорт на собствения квартал на демонстрантите – остава най-точния пример за алтернативата: насилие, което наказва първо общността, която го предприема, и невинните около нея, без да доближи нито една от причините, които твърди, че адресира.

От съветското наследство към стандартите на НАТО: българският износ на оръжие за Украйна и света през 2025 г.

🇧🇬🇺🇳 Докладът на България пред Регистъра на конвенционалните оръжия на ООН (UNROCA) за 2025 г. сам по себе си прилича на обикновен счетоводен отчет – няколко десетки тежки бронирани машини, шепа артилерийски системи и дълъг списък от леко стрелково оръжие за широк кръг от клиенти – от Бужумбура до Вашингтон.

Прочетен на фона на макроикономическите данни обаче, същият документ се превръща в мигновен портрет на трансформация без аналог в новата ни история: държава, чийто износ на оръжие достигна 2,56 млрд евро през 2024 г. – най-високата стойност, отчетена в Европейския съюз в рамките на годината, чийто кумулативен износ от началото на руската инвазия в Украйна надхвърли 6,65 млрд евро. Зад тези сухи редове се откроява индустрия, която за период от едва три години се трансформира от западнала постсоциалистическа реликва в стратегически доставчик на цял един фронт.

Най-тежкият, конвенционален пласт от доклада е едновременно и най-красноречив. На Чехия сме доставили следното оборудване:

• 40 многоцелеви бронирани влекача МТ-ЛБ
• 38 буксируеми гаубици Д-30 (122 мм)
• 22 основни бойни танка Т-72
• 2 бронирани машини M1151 HMMWV
• 1 бойна машина на пехотата БМП-1

Докато Обединеното кралство е получило от нас:

• 18 самоходни гаубици 2С1 „Гвоздика" (122 мм)
• 3 многоцелеви бронирани влекача МТ-ЛБ
• 3 противотанкови оръдия БС-3 (100 мм)

На теория това са две съвсем обикновени сделки между съюзници в НАТО. На практика двете дестинации сочат към една и съща посока – изток. Декларираните крайни получатели заслужават отделен прочит, защото именно те издават предназначението на пратките. Случаят с британската пратка е най-показателен и там няма място за съмнение: нито един от трите изброени вида оръжие не намира приложение в инвентара на британската армия, която не използва съветски 122 мм самоходни гаубици, не поддържа 100 мм калибър за противотанкови нужди, а разработеното през 1944 г. полево оръдие БС-3 няма място в нито една западна доктрина, но продължава да се използва масово от украинската армия до ден-днешен. Закупуването на подобна номенклатура от страна на Обединеното кралство би могло да има едно-единствено смислено обяснение – покупка на техника от съветски калибър на отворения пазар с цел последваща доставка за Украйна, вероятно по линия на Международния фонд за Украйна (IFU), който от първите дни на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. действа именно като механизъм за изкупуване на постсъветско въоръжение от трети страни.

Чешкият маршрут следва същата логика, но при значително по-големи мащаби и богата вътрешна логика. 22-та основни бойни танка Т-72 – машини със 125-мм гладкоцевно оръдие 2А46, в чийто ремонт и модернизация през последните 3 години чешката индустрия (с предприятия като Excalibur Army и STV Group) изгради своята репутация на основен хъб за съветска бронирана техника – се вписват в установения приток на рециклирана и възстановена техника към украинските бригади. Особено показателен е комплектът от 40 единици МТ-ЛБ и 38 гаубици Д-30: влекачът МТ-ЛБ е каноничната теглеща платформа именно за тази буксируема система, а самата Д-30 споделя 122-мм снаряди със самоходната 2С1 „Гвоздика", доставена в Обединеното кралство. Или казано по друг начин, двата трансфера, привидно без допирна точка помежду си, захранват екосистема на един и същ калибър – и оръдията, и снарядите за тях, които родната отбранителна индустрия произвежда в количества, отдавна надхвърлили всякаква вътрешна потребност.

Този модел на доставки далеч не е нов, поради което не изисква спекулации, за да бъде разпознат. България играе ролята на дискретен, нерядко умишлено непрозрачен доставчик за Киев, директно и през трети страни, което е многократно документирано явление, включително от родни официални лица. Полша и Чехия отдавна действат като посредническите възли, по които въоръжение и боеприпаси от съветски калибър изминават пътя от българските складове и поточни линии до бойното поле, без родните власти да поемат политическия ангажимент на пряк донор. Именно поради тази причина формалното вписване на Обединеното кралство и Чехия като крайни получатели в доклада пред ООН не бива да се тълкува като дестинация, а единствено като последна документирана спирка, преди оборудването да отиде в ръцете на украинските защитници.

Истинската тежест на украинската връзка обаче не се крие в десетината танка, а в дългия и на пръв поглед безличен раздел за леко стрелково оръжие и оръжие за близък бой – именно там, където още от епохата на социализма се открои същинският специализиран износ на България. Тук моделът придоби двоен характер. От една страна, традиционният глобален бизнес на българската военна индустрия не спира: 9760 автомата с 7,62×39 мм калибър за Кот д'Ивоар, над 3000 за Сомалия, 1000 за Саудитска Арабия, тежки картечници ДШК и зенитни установки ЗУ-2 за десетина страни от Африка и Близкия изток – пазар, съществувал преди войната, който няма пряка връзка с нея. От друга страна, през същия списък ясно прозира фронтът. Произведеният във ВМЗ-Сопот едноразов противотанков гранатомет Bulspike, българска версия на съветския РПГ-22, е изнесен в количества, които говорят красноречиво сами по себе си: 23 500 броя за Румъния, 6000 за Великобритания, 3000 директно за Украйна и 2500 за Полша. Подредбата на тези 4 клиента не е случайна. Именно посочените страни насам действат като входни портали на западната верига на доставки към Украйна от февруари 2022 г. Концентрацията на десетки хиляди противотанкови средства именно при тях трудно може да бъде обяснено с вътрешните потребности на собствените им армии, въпреки че регистърът отново не позволява проследяване отвъд първия получател.

Показателна е промяната в регистъра спрямо първите години от войната. През 2025 г. Киев вече фигурира в ролята на директен получател – 100 картечници, 50 зенитни установки ЗУ-2, 3000 гранатомета Bulspike и 100 гранатомета ATGL-L2 (40 мм). Това е едновременно тихо, но съществено признание. В драматичните първи месеци от инвазията помощта от България беше доставяна тайно: едва след време бившият премиер Кирил Петков разказа как боеприпасите са били изнасяни официално за Румъния и Полша като „търговски експорт“ и оттам вече са поемали по своя път към Украйна, а полското летище Жешув се превърнало във възел, приел десетки полети само за броени седмици. По тогавашните оценки българските доставки покриват близо една трета от нуждите за снаряди на Украйна, а за период от 164 дни през страната е преминало оръжие за около 2,7 млрд долара – всичко това при правителство, което публично отрече да въоръжава Киев. Появата на Украйна с открито име в доклада за 2025 г. показва изминатия път: онова, което започна като отричана тайна кампания, вече е нормализирана, официално вписана в международния регистър бюрократична рутина.

Зад тази нормализация стои индустриална реалност, която придава тежест на поместените числа. Водещото държавни предприятие ВМЗ-Сопот отчете приходи от 191 млн лева за 2021 г. и 900 млн за 2024 г. и прескочи символичния праг от 1 млрд лева за 2025 г. Отбранителният сектор вече формира над 4% от БВП на страната – дял, познат на малко европейски икономики. Тук е уместна и методологическа уговорка: международни бази данни като тази на SIPRI, които измерват доставките с индикатор за тенденция, системно подценяват приноса н България, тъй като индексът им обхваща най-вече тежки конвенционални платформи, а ядрото на родния износ – артилерийски боеприпаси и леко стрелково оръжие – остава до голяма степен извън неговия обсег. Реалната роля на страната ни във войната е по-значима, отколкото сочат класациите за „големи износители на оръжие“, именно защото се крие в категориите, които те подценяват.

И точно когато този модел изглежда вече установен, под повърхността му се извършва ключов стратегически завой. На 28 октомври 2025 г. германският концерн Rheinmetall и ВМЗ обявиха своя проект за предприятие на стойност 1 млрд евро за производство на артилерийски снаряди в района на Сопот – с 51% мажоритарен дял за германския гигант и 49% за българската страна. Заводът е проектиран за производство на 100 000 снаряда годишно, плюс барутни заряди за още около 150 000, а производството е планирано да започне през 2027–28 г. Смисълът на инвестицията надхвърля поредния търговски договор, тъй като отбелязва прехода на родната индустрия от 122 към 155 мм. калибър – т.е. от изчерпаемото съветско наследство към устойчивата продукция по НАТО стандарти. Складовете с остаряла техника и боеприпаси, захранвали бойното поле през 2022–2025 г. поначало са изчерпаем ресурс. Съвместното предприятие с Rheinmetall превръща България от ликвидатор на съветски запаси в постоянен производствен възел на западната отбранителна екосистема.

Докладът улавя България в сърцето на една дълбока трансформация. На повърхността съветското наследство продължава да тече в източна посока – танкове Т-72 и гаубици Д-30 през Прага, „Гвоздики“ и противотанкови оръдия през Великобритания, десетки хиляди гранатомета Bulspike през държавите по фронтовата линия. Под повърхността индустриалната база се пренастройва към стандартите на НАТО и дългосрочното партньорство с немския промишлен капитал.

Двете изглеждат противоположни, но де факто представляват двете фази на един и същ процес: изчерпването на наследения арсенал и изграждането на нов, който предстои да го замени. България измина дългия път от държава, прикриваща военната помощ за Украйна зад „търговски износ“ към трети страни, до такава, вписала Киев в регистъра на ООН с открито име и едновременно с това изграждаща съвместен завод с Rheinmetall за снарядите през идното десетилетие. Геополитическата поука е очевидна и недвмуслена: продължителната война не просто изчерпва запасите – тя пренарежда цели индустрии и превързва периферни доставчици към ядрото на западния военно-промишлен комплекс по начин, който ще надживее самия конфликт. Дори когато обстрелът на бойното поле в Украйна утихне, новата производствена архитектура, изградена по поречието на Розовата долина, ще остане.

📸 На снимките: Украински дрон-бомбардировач Queen Hornet, оборудван с български гранатомет Bulspike-AP (АрміяInform)

Десетки нови фирми в Азербайджан са поели управлението на танкерите от „сенчестия флот“.

🇦🇿⚓️🇷🇺 През последните две години множество фирми, наскоро регистрирани в Азербайджан, тихомълком поеха управлението на десетки петролни танкери, обект на международни санкции заради своята роля в операциите на т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация.

Европейският съюз и Обединеното кралство наложиха санкции на плавателните съдове заради тяхното участие в транспортирането на суров петрол и петролни продукти от Руската федерация за нейни клиенти по света. Тези ограничения бяха въведени като отговор на пълномащабната руска инвазия в Украйна, започнала през февруари 2022 г.

Според документи, видяни от разследващи журналисти, в периода 2023-2025 г. в Азербайджан са регистрирани най-малко 31 нови компании за управление на международната безопасност (ISM).По данни на международната агенция Equasis, която следи морския трафик с цел сигурност, фирмите са управлявали санкционирани кораби – или преди, или след като станат обект на санкции между 2024 и 2026 г. Седем от посочените дружества вече не обслужват санкционирани кораби, след като прехвърлят своите отговорности на други фирми от групата.

Айзък Леви, ръководител на направлението за политика „Европа-Русия“ в Център за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), сподели пред Център за изследване на корупция и организирана престъпност (OCCRP), че ISM компаниите представляват „оперативният гръбнак на корабоплаването“.

Те се занимават с абсолютно всичко – от „съответствие с изискванията за безопасност и екипажи до поддръжка и координация на застраховките“, обясни той. В рамките на „сенчестия флот“ обаче те често осигуряват и „слой оперативна легитимност, който е способен да прикрие кой в крайна сметка притежава или контролира кораба“.

Той добави, че собствениците на тези фирми избират скрити данъчни убежища, които предлагат „анонимност, слаби правила за разкриване на информация и ограничен регулаторен контрол... това улеснява прикриването на това кой реално управлява или печели от даден плавателен съд“.

„В сенчестия флот тази липса на прозрачност често е умишлено създадена особеност и начин за намаляване на риска от санкции“, отбелязва Леви.

📸 Снимка: Хеликоптер NH90 на френската армия прелита над петролния танкер Tagor – обект на международни санкции, плавал от Русия през Атлантическия океан, 31 май 2026 г.

САЩ обсъждат разширяване на ядрения чадър в Европа в отговор на опасенията на съюзниците.

🇺🇸 САЩ обсъждат дали да разположат ядрени оръжия в допълнителни европейски страни от НАТО. Този ход има за цел да успокои съюзниците, че намаляването на конвенционалната военна подкрепа няма да отслаби гаранциите за сигурност, съобщи днес британският вестник Financial Times.

Американски служители са демонстрирали готовност за разполагане на допълнителни оръжия извън шестте страни, които в момента приемат бомбардировачи с ядрени способности, споделят трима души, запознати с въпроса.

Разговорите, които са строго класифицирани и може да не доведат до промени в параметрите за споделяне на ядрени оръжия, се провеждат на фона на широко безпокойство в Европа относно решението на президента Доналд Тръмп за изтегляне на американски войски и ключови оръжейни системи от континента.

Този ход може да позволи на още страни да приемат американски самолети с двойно предназначение (DCA), способни да нанасят удари с ядрени бойни глави. Двама източници заявиха, че готовността за обсъждане на разширението има за цел да демонстрира ангажимента на САЩ да осигурят ядрен чадър, дори когато съюзниците от НАТО са принудени да поемат по-голяма част от тежестта на конвенционалната отбрана.

Страните от източния фланг на НАТО, сред които Полша и някои балтийски държави, са изразили интерес към приемането на самолети с двойно предназначение, твърдят източниците. Представителите на Полша говорят особено открито за желанието си да приемат ядрени оръжия. Бившият президент Анджей Дуда призова САЩ да разширят ядрената инициатива на полска земя, докато тази година страната се включи към нова френска инициатива за проучване на възможността за временно прехвърляне на части от ядрения възпиращ арсенал на Франция към съюзнически страни.

Дискусиите продължават по каналите на НАТО, заяви източник, запознат с темата, според когото съюзниците най-близо до границите на Руската федерация са изразили най-голям интерес. Руската военна агресия срещу Украйна и многократните изявления на руския президент Владимир Путин относно ядрените способности на Кремъл са засилили интереса на някои съюзници към приема на самолети с двойно предназначение, добави източникът.

Втори източник, запознат с дискусиите, заяви, че споразумение за разширяване на обхвата на държавите, приемащи американски ядрени оръжия, не е близо. Програмата на НАТО за споделяне на ядрени оръжия включва съюзници, понастоящем Белгия, Германия, Италия, Нидерландия, Турция и Обединеното кралство, които имат одобрение да приемат американски самолети с двойно предназначение и „предварително разположени“ ядрени бомби. Те се намират под попечителството на Вашингтон и той запазва изключително право да разрешава тяхната употреба.

От НАТО заявяват, че това споразумение, формулирано по време на Студената война, „предоставя платформа за съюзниците от НАТО, които не притежават ядрени оръжия, да оформят ядрената политика и планиране на алианса като средство за гарантиране на тяхната сигурност, без да придобиват ядрени оръжия“.

Американските ядрени оръжия, разположени в Европа, се съхраняват и охраняват от американските военни. Въздушните групи, зачислени към съюзнически държави и използващи изтребители F-35, F-15 и Tornado, са обучени да участват в учения и мисии за демонстрация на силите и, в крайна сметка, да разгръщат бомбите, когато САЩ разрешат това.

Последните действия на Белия дом за отмяна на планирани разгръщания на ключови отбранителни системи в Европа и обявеното изтегляне на войски – като част от усилията за пренасочване на повече военни активи към Азия и други части на света – видимо разтревожиха някои съюзници в НАТО. Те се опасяват, че това може да остави празнина в отбраната на континента и в способността му да възпира или отблъсква евентуална атака.

Въпреки че европейските съюзници обещаха драстично да увеличат разходите за отбрана и инвестициите си в ключови конвенционални способности, които в момента получават от Америка, ядреният чадър се смята за незаменим.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви след среща на външните министри на алианса през април, че съществува „общо разбиране, че макар САЩ да се насочват повече към други театри на военни действия... цялостното възпиране и отбрана в Европа трябва да останат същите“.

„Нека бъда абсолютно ясен: ако някой е достатъчно глупав да ни нападне, отговорът ще бъде опустошителен“, категоричен е Рюте.

Военноморските сили на Франция са задържали танкер от руския „сенчест флот“.

🇫🇷⚓️🇷🇺 Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Военноморските сили на Франция са задържали петролния танкер Tagor, който е плавал от Русия и е обект на санкции по подозрение, че принадлежи към т.нар. руския „сенчест флот“. В операцията е участвал и Кралският флот на Великобритания.

„Тази операция беше проведена в Атлантическия океан, в открито море, с подкрепата на редица партньори, включително Обединеното кралство, и в строго съответствие с морското право. Недопустимо е плавателни съдове да заобикалят международните санкции, да нарушават морското право и да финансират войната, която Русия води срещу Украйна вече повече от четири години“, написа Макрон в социалната мрежа X.

По думите му тези плавателни съдове, които игнорират „дори най-елементарните правила за морска навигация, представляват заплаха за околната среда и сигурността на всички“.

По данни на услугата MarineTraffic, Tagor е отплавал от Русия (най-вероятно е приел товар от плаващо нефтено хранилище в района на Мурманск) и се е насочил към пристанище в западен Камерун.

Корабът плава под флага на Камерун и е под санкции на САЩ, Европейския съюз, Великобритания и Швейцария за превоз на руски петрол и петролни продукти. Това не е първият танкер от руския „сенчест флот“, задържан от Франция.

От есента на миналата година френските военни, съвместно със съюзници, задържаха танкерите Grinch, Boracay и Deyna. Всички те впоследствие бяха освободени. По-специално, танкерът Grinch, както заявиха френските власти, беше освободен след глоба от „няколко милиона евро“ поради неспособността на екипажа да обоснове използването на флага.

Русия е увеличила 12 пъти броя на антените си за GPS смущения в Калининград.

🇷🇺🛜🇱🇹 Литовският регулатор за съобщенията заяви, че Русия е увеличила 12 пъти броя на антените си за GPS-спуфинг в Калининград и сега излъчва фалшиви сателитни сигнали с обхват до 450 км в дълбочина на европейския континент. Дариус Кулиесюс, заместник-началник на регулатора, заяви пред Ройтерс, че антените са нараснали от 3 в началото на 2025 г. до 36 в момента и се намират в милитаризирания анклав между Литва и Полша на балтийския бряг.

„Случайната интерференция започна на срещата на върха на НАТО във Вилнюс през 2023 г. Сега те изградиха инфраструктура и смущенията станаха системна, постоянна, безкрайна руска провокация срещу сигурността на Европа", заяви Кулиесюс пред агенцията. Картата на регулатора очертава зона на потенциално подправяне на GPS-сигнала, която обхваща Естония, Латвия и Литва, по-голямата част от Полша и части от Финландия, Швеция и Беларус, както и водите на Балтийско море. По думите на Кулиесюс обхватът е достигнал 450 км, без той да уточни как точно е измерен. Руското посолство във Вилнюс не отговори веднага на искането на Reuters за коментар; в предишни случаи Москва отхвърли подобни обвинения като западна пропаганда.

Изявлението идва пет дни след поредния документиран инцидент с правителствен полет. На 21 май самолет Dassault Falcon 900LX на Кралските военновъздушни сили, регистрация G-ZABH, превозвал министъра на отбраната Джон Хийли от Талин обратно към Обединеното кралство, след визита при разположени в Естония британски военнослужещи и среща с естонския министър на отбраната Хано Певкур. По данни, докладвани от Aerotime и потвърдени от британското военно ведомство, GPS-сигналът на самолета е бил блокиран за целия тричасов полет, а смартфоните и лаптопите на борда не са имали интернет връзка.

Главният маршал на авиацията сър Харв Смит окачестви случая като „безразсъдна руска намеса". Машината се експлоатира от Centreline AV Limited за 32-ра ескадрила на RAF Northolt. При доставката на самолета през 2022 г. британското правителство е избрало да не я оборудва с разширените военни средства за електронна защита – решение, което беше подложено на критики след по-ранен подобен случай.

Предходният случай се отнася до 13 март 2024 г. Тогава друг RAF Dassault 900LX с тогавашния министър на отбраната Грант Шапс на борда беше подложен на GPS-заглушаване в продължение на около 30 минути край Калининград, по пътя обратно от Полша. Самолетът летеше към Ожиш и принуди екипажа да премине към резервни средства за определяне на местоположението.

Между двата британски случая се натрупаха инциденти и с други делегации от съюзници. На 24 септември 2025 г. военно-транспортен Airbus A330 MRTT с испанския министър на отбраната Маргарита Роблес на борда изпита GPS-смущения в близост до Калининград по време на полет към базата Шауляй в Литва, където страната тогава водеше мисията за патрулиране на въздушното пространство на НАТО над Балтика. Екипажът премина на защитена военна сателитна навигация и полетът приключи безопасно.

Малко по-рано на 31 август 2025 г. самолет Dassault Falcon 900, превозващ председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от Варшава за Пловдив, докладва за проблем с GPS-сигнала при подхода към летището. Български източници първоначално приписаха инцидента на руска интерференция, излъчвана от Калининград. На 4 септември обаче родното правителство се отказа от това твърдение, а последващ анализ на Flightradar24, базиран на стойностите за навигационен интегритет, заключи, че транспондерът на самолета е докладвал добро качество на GPS-сигнала през цялото време на полета. Случаят остава политически чувствителен, без независимо потвърдена техническа причина.

Хронологията се простира назад и към гражданската авиация. През април 2024 г. финландският превозвач Finnair прекъсна полетите си между Хелзинки и Тарту, след като два самолета бяха принудени да се върнат в Хелзинки заради невъзможност за безопасен GPS-базиран подход към летището в Тарту. Компанията поднови услугата на 31 май 2024 г. след изграждане на алтернативна процедура без зависимост от GPS. По думите на Кулиесюс мобилните мрежи в литовската крайбрежна зона също се влошават при пикове, които съвпадат с украински удари с дронове срещу руска територия – а онлайн разписанията на автобусите в Клайпеда, на 50 км от границата на Калининград, спират да работят, защото разчитат на GPS-проследяване.

Европейският авиационен регулатор (EASA) включва района на Балтийско море и Калининград в списъка си от 4 географски зони с устойчиви смущения на глобалните навигационни сателитни системи. Останалите 3 са източната граница на Финландия, акваторията на Черно море и Източното Средиземноморие. Според данни на шведските власти случаите на GNSS-интерференция в шведското въздушно пространство са нараснали от 55 през 2023 г. на 733 за първите месеци на 2025 г. Полша регистрира 2 732 случая на заглушаване и спуфинг през януари 2025 г. В Литва за юни 2025 г. са документирани над 1000 отделни инцидента, а в Естония – по данни, цитирани от Defense News – около 85% от полетите са били засегнати от смущения. През юни 2025 г. Швеция и група балтийски държави поставиха въпроса пред Международната организация за гражданска авиация (ICAO), която изрази „сериозна тревога" и поиска Москва да прекрати действията си.

Към 26 май 2026 г. Москва не е реагирала публично на най-новите твърдения от Вилнюс. По-голямата част от модерните пътнически самолети и големите летища разполагат с резервни инерциални и наземни системи за навигация, върху които пилотите преминават при загуба на GPS, и до момента няма данни в публичното пространство за катастрофа, директно причинена от заглушаване в региона. Кумулативният ефект върху гражданския трафик, морския транспорт и наземните GPS-зависими услуги обаче продължава да нараства със същия темп, с който се разширява руската инфраструктура в Калининград.

НАТО симулира отбрана на Балтика срещу Русия от подземен бункер в Лондон в учението Arrcade Strike.

🇬🇧 Няколкостотин военнослужещи от страни-членки на НАТО, сред които САЩ и Обединеното кралство, проведоха по-рано този месец учението за командване и контрол „Arcade Strike“ в изоставената станция на метрото „Чаринг Крос“ в централната част на Лондон.

Британските въоръжени сили обявиха, че висшето командване е използвало учението, за да извърши подробна оценка на способността на Корпуса за бързо реагиране на НАТО (ARRC) за планиране и изпълнение на мащабни операции, въвличащи до 100 000 военнослужещи.

От този команден пост дълбоко под земята военни ръководители координираха действия по суша, море, въздух, в космоса и киберсреда. Сценарият симулираше отбрана на Естония от колективните сили на НАТО в отговор на руска инвазия, проектирана за 2030 г. – времеви хоризонт, който според плановиците на Алианса ще доведе до най-сериозната заплаха от страна на Руската федерация.

Според оперативния план при подобен сценарий съюзниците в НАТО биха задействали чл. 5 от Вашингтонския договор, който предвижда колективен отговор при атака срещу която и да е държава-членка, след нахлуване на руски войски в Прибалтика.

В рамките на учението командването ръководи операциите от временен „бункер в украински стил“, насочвайки контраофанзива срещу руските сили с помощта на хиляди или повече дронове. Силите на НАТО идентифицират и неутрализират зенитно-ракетни комплекси, бойни позиции и щабове на руската армия. Тези удари, нанесени с помощта на изтребители и артилерия, поразиха цели, разположени от границата чак до Санкт Петербург.

Централен компонент на тази отбранителна система е „Project Asgard“ – задвижвана от изкуствен интелект (AI) дигитална платформа, обобщаваща данни от сензори, сателити и разузнавателни канали из цялото бойно поле, за да подпомогне командирите в бързото вземане на решения за нанасяне на удари, изпреварвайки реакцията на противника.

„Войната в Украйна припомни на света една горчива истина: заплахите за мира в Европа не са нещо далечно или теоретично“, заяви представител на Министерството на отбраната на Обединеното кралство.

На 4 май силите на НАТО започнаха мащабна серия от маневри с обхват от Прибалтика до Арктика, които събраха десетки хиляди военнослужещи в координирани учения по границите на Руската федерация, в едно от най-обширните тренировъчни усилия на Алианса от последните няколко години.

Ученията са изработени така, че да симулират мащабна конвенционална война, с особен акцент в съвместно планиране, бързо разполагане на сили и интеграция на подкрепления в активни бойни операции. Представители заявиха, че включват уроци, извлечени от пълномащабната руска инвазия в Украйна, например повсеместната употреба на безпилотни летателни апарати и съвременната координация на бойното поле.

Руски изтребители с поредица от опасни маневри срещу британски RC-135W над Черно море.

🇬🇧⚔️🇷🇺 Британското министерство на отбраната съобщи на 20 май, че през април руски изтребители Су-35 и Су-27 многократно и рисковано са прехванали разузнавателен самолет Boeing RC-135W Rivet Joint на Кралските ВВС над международни води в Черно море. Ведомството публикува онлайн снимки и видео от инцидентите, преди да представи по-широка хронология пред парламента.

При най-сериозния от случаите руски Су-35 се е приближил до британската машина на дистанция, достатъчна да активира бордовите аварийни системи и да изключи автопилота. При друг инцидент Су-27 е извършил шест прелитания непосредствено пред носа на Rivet Joint, приближавайки се на около 6 метра разстояние. Въпреки множеството провокации, екипажът на RAF е изпълнил мисията си до край. Лондон вече е отправил официален протест към руското посолство, а Министерството на отбраната и Форин офис са привикали руски дипломати, за да им връчат позиция за „опасното и неприемливо“ поведение.

Британският министър на отбраната Джон Хийли реагира остро. „Този инцидент е пореден пример за опасно и неприемливо поведение от страна на руски пилоти спрямо невъоръжен самолет, опериращ в международно въздушно пространство“, заяви той в писмено изявление и добави, че „тези действия създават сериозен риск от инциденти и потенциална ескалация“. Хийли определи поведението на британския екипаж като „изключителен професионализъм и смелост“ и подчерта, че инцидентите няма да променят оперативния модел на британското разузнаване. „Нека бъда пределно ясен: този инцидент няма да повлияе върху ангажимента на Обединеното кралство да защитава НАТО, съюзниците и интересите си от руската агресия“, категоричен е Хийли. По-късно пред Камарата на общините  съобщи, че официално е отправен демарш към Москва за „напълно неприемливия акт“.

RC-135W Rivet Joint, който се използва от 51-ва ескадрила в авиобаза Уадингтън в Линкълншър, а британската конфигурация е наричана Airseeker, е една от най-способните платформи за електронно разузнаване в Алианса. Изграден върху корпуса на Boeing 707 и силно модифициран със специални антени и сензори, той е проектиран да засича, прихваща и анализира радарни излъчвания, електронни сигнали и комуникации в широк географски обхват, обикновено от безопасна дистанция извън спорното въздушно пространство. Достига височина до 12 км и предава почти в реално време сигнално разузнаване към командвания в рамките на НАТО. Присъствието ѝ над Черно море е част от рутинния британски принос към наблюдението на руската военна активност по източния фланг на Алианса – мисия, която се засили значително след пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. През последните две години британски и американски Rivet Joint самолети многократно са действали съвместно над региона в подкрепа на тази разузнавателна линия.

Британското министерство на отбраната описа априлските епизоди като най-опасните действия на Русия срещу британски Rivet Joint от септември 2022 г. насам. Тогава руски самолет освободи ракета в близост до RC-135W на RAF над Черно море – случай, който Кремъл представи като техническа неизправност. Инцидентът от 2022 г. накара тогавашния министър на отбраната Бен Уолъс временно да прекрати патрулите и да изпрати официално писмо до руския си колега, преди мисията да бъде подновена с ескорт от изтребители. Фактът, че настоящите епизоди се определят като по-сериозни от всичко през последните четири години, показва колко чувствително е спаднал прагът на риск в северния черноморски сектор.

6 метра са равни на около една дължина на средно голям автомобил. При скоростите и височините, на които оперират изтребители, такава дистанция не е „близко прелитане“, а практически нулево разстояние. В случай на контакт последствията и за двата самолета биха били катастрофални. 6-те последователни прелитания на Су-27 пред носа на Rivet Joint, всяко от които е било резултат от съзнателно решение на пилота да повтори маневрата, не отговарят на нито един професионален стандарт за безопасно пилотиране. Приближаването на Су-35 пък е било достатъчно близко, за да задейства бордовите системи за автоматична реакция при критична близост – системи, създадени именно за случаи, в които друг обект застрашава структурата или траекторията на полета.

Британската реакция съчетава дипломатически демарш, публикуване на визуални доказателства и изявление пред парламента – подход, който цели да представи Лондон като страна, предпочитаща открития политически натиск пред тихото военно конфронтация. За кабинета на премиера Кийр Стармър, който от месеци изгражда линия около по-високия бюджет за отбрана и увеличаването на британската подкрепа за Киев, категоричното определение като „напълно неприемлив акт“ има и функция за вътрешната политическа сцена: то затвърждава тезата, че именно Москва, а не Лондон, е страната, която предизвиква повишено напрежение.

В оперативен план Черно море остава най-напрегнатият район за западните SIGINT платформи извън Балтийско море. Полетите от Уадингтън и базата Суда Бей в остров Крит, където от години действат и американски RC-135, осигуряват картина на руските радарни мрежи в Крим, на дейността на Черноморския флот в Новоросийск и Севастопол, както и средствата за електронна война. Преминаването от формално съпровождане към активни блокиращи маневри от руските изтребители показва стремежа на Кремъл да наложи фактическа буферна зона над международни води – модел, който вече е наблюдаван в Балтийско море и Източното Средиземноморие.

В рамките на НАТО случаят добавя нов аргумент към дебата за единни правила на ангажиране срещу опасни прехващания. Към момента Алиансът поддържа въздушно дежурство по Източния фланг в рамките на мисията Air Policing с участието на британски, италиански и германски ескадрили, но защитата на разузнавателни мисии над Черно море остава предимно британско-американска отговорност. Сред вероятните варианти на реакция е и възстановяването на изтребителен ескорт по модела от края на 2022 г., което почти сигурно ще бъде обсъдено на следващото заседание на Военния комитет.

Икономическият и енергиен ефект е косвен, но не и незначителен. Черноморските SIGINT мисии следят не само военната активност, но и движението на руския „сив флот“ танкери, схемите за заобикаляне на петролния таван и логистиката към Сирия и Либия. Всеки опит за стесняване на оперативния периметър на тези полети директно влияе върху способността на западните санкционни режими да налагат реална цена за нарушенията.

В хибриден план Москва използва подобни епизоди като двупосочен сигнал – към собствените въоръжени сили, че опасните маневри срещу западни военни самолети са политически допустими, и към западните общества, че близкото наблюдение носи реален риск. Впоследствие излъчените от руски държавни медии кадри се вписват в наратива за „непровокираното“ приближаване на НАТО до руските граници.

Историческият прецедент не се изчерпва само със случая от 2022 г. Подобни близки срещи са документирани още в края на Студената война в Балтийско море, както и при инцидента над остров Хайнан през 2001 г., когато китайски J-8 се сблъска с американски EP-3 и го принуди да извърши аварийно кацане. Изводите от Хайнан, най-вече колко тънка е границата между агресивно прехващане и международен инцидент, продължават да бъдат част от подготовката на британските и американските екипажи за реакция.

Най-непосредственият риск не е целенасочено сваляне, а грешка в преценката от страна на руски пилот, която да доведе до неконтролируемо съприкосновение. Британските и съюзническите анализатори вече разглеждат сценарии, при които подобен сблъсък над международни води би задействал консултации по член 4 на НАТО, а при загуба на британски екипаж – и по-сериозна дискусия за член 5, особено ако се установи преднамереност. Втори, по-малко драматичен и по-вероятен сценарий е постепенното налагане на смесен ескорт по британско-американско-турски модел над западната половина на Черно море, който формално отчита турския контрол над проливите по силата на Конвенцията от Монтрьо.

Стратегическото значение на априлските инциденти надхвърля самия конкретен случай. Те са част от вече утвърден модел на все по-агресивно руско поведение спрямо западни разузнавателни средства – от GPS заглушаване над Прибалтика и подозрителни инциденти с подводни кабели в Северно море до прелитания в непосредствена близост до американски дронове MQ-9 в Сирия. Целта на Кремъл не е непременно свалянето на конкретен апарат, а повишаването на политическата и оперативна цена на западните разузнавателни мисии до степен, при която западните столици да започнат да ограничават полетите си. Реакцията на Великобритания, публикуване на доказателства, изявление пред парламента, дипломатически демарш и категоричен отказ от отстъпление, е пряк отговор именно на тази стратегия: цената на западното разузнаване над Черно море може да бъде повлияна от руските действия, но не и диктувана от тях.

Кралските ВВС разгръщат APKWS на изтребители Typhoon срещу иранските дронове.

🇬🇧⚔️🇮🇷 Министерството на отбраната на Обединеното кралство обяви оперативно разгръщане на новата анти-дрон система Advanced Precision Kill Weapon System (APKWS) върху изтребители Eurofighter Typhoon на Кралските ВВС в Близкия изток.

Системата е въведена в експлоатация от 9-а ескадрила на Кралските ВВС, базирана на авиобаза „Акротири“ в Кипър, която провежда операции за защита на въздушното пространство от заплахата на иранските дронове и ракети. Според изявление на министерството оперативното разгръщане е постигнато по-малко от два месеца след първите изпитания – рекордно кратък срок, осигурен чрез ускорена процедура за поръчка заедно с индустриални партньори BAE Systems и QinetiQ.

APKWS е лазерен пакет, който превръща наличните 70-мм неуправляеми ракети „Хидра“ в прецизни оръжия – без подмяна на самата ракета, само с добавяне на лазерен търсач. Цената на един пуск е около 20 000 щатски долара – значително по-ниско от стандартните управляеми ракети въздух-въздух като AIM-120 AMRAAM и AIM-9X Sidewinder, чиято цена варира от 400 000 до над 1 000 000 долара за брой. През март 2026 г. в изпитанията беше проведен успешен удар по наземна цел, а през април пилотите на 41-ва изпитателно-оценъчна ескадрила проведоха успешни стрелби въздух-въздух, които потвърдиха способността на системата да поразява дронове. Един Typhoon може да носи няколко пускови блока с APKWS, осигурявайки множество поражения на дронове в един полет – асиметрия, която принципно променя икономиката на отбраната срещу масови безпилотни атаки.

Разгръщането на APKWS се вписва във регионална анти-дрон мрежа, вече установена от Обединеното кралство в страните от Залива. През март министърът на отбраната Джон Хийли обяви разполагането на зенитно-ракетен комплекс Sky Sabre – с радар Giraffe за 360-градусово покритие на разстояние до 120 км и пускови установки Land Ceptor, способни да насочат едновременно 24 ракети CAMM със скорост до 3700 км/ч, в Саудитска Арабия.

Лекият многофункционален ракетен комплекс (LMM) на Thales UK (производство в Белфаст) беше разположен в Бахрейн. Ракетната система Rapid Sentry и системата за откриване на дронове ORCUS бяха активирани в Кувейт. На 10 април на Лондонската отбранителна конференция Хийли обяви и многомилионен договор с британската компания Cambridge Aerospace за доставка на безпилотен прехващач Skyhammer – със скорост 700 км/ч и обсег до 30 км – за британските въоръжени сили и партньори от Залива, с първи доставки през май.

Към момента британските изтребители в региона са натрупали над 2500 летателни часа от началото на войната с Иран – еквивалент на над три месеца непрекъснат полет. Въздушната кампания срещу Ислямската република, започнала като съвместни удари на САЩ и Израел, в които по-късно се включиха арабски партньори (Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт), изтощи ескалационната стълбичка на Иран, но не и способността му да изпраща дронове „Шахед“ и балистични ракети по обектите в Персийския залив. Само ОАЕ са прехванали над 2256 безпилотни апарата, 537 балистични и 26 крилати ракети, изстреляни от територията на Иран, според данни към 9 април. Обединеното кралство не взе участие в самите удари срещу Иран – британските изтребители се ограничиха до отбранителна роля, прехващайки ирански ракети и дронове над Катар, Йордания, Ирак и Кипър.

Икономическата логика на APKWS е ключова за защитата от безпилотната заплаха. „Шахед-136“ продължава да бъде водещ елемент в иранския безпилотен арсенал и се произвежда за около 30 000 до 50 000 щатски долара. Стандартна ракета AIM-120D AMRAAM, използван от Typhoon за прехващане, струва 1 млн долара. Уравнението беше категорично неизгодно за защитника: всяко прехващане струва 20–30 пъти повече от самия дрон. APKWS обръща изцяло уравнението (20 000 срещу 30 000–50 000 долара), което прави масираните обстрели с дронове икономически нерентабилни за нападателя. Същата логика стои зад инвестициите на САЩ в лазерни системи и интеграцията на слой за борба с дронове в мрежа за ПВО/ПРО на Израел.

Настоящото разгръщане отразява и по-широка преориентация на отбранителните приоритети на Обединеното кралство, утвърдени през януари, когато Министерство на отбраната ангажира 650 милиона паунда бюджет за модернизация на флота от изтребители Typhoon, която осигури над 1500 работни места в страната и гарантира оперативна способност на самолета поне до 2040. Кабинетът на Кийр Стармър обяви и най-голямото устойчиво нарастване на военните разходи от края на Студената война, които трябва да достигнат 2,6% от БВП към 2027 г. Тази политическа линия е тясно свързана с двойната роля на Кралските ВВС: защита на източния фланг на НАТО от руската заплаха (дронове многократно нахлуха в Полша, Прибалтика, Румъния) и подкрепа на партньорите от Персийския залив срещу иранската заплаха.

Скоростта на интеграция на APKWS – под два месеца от изпитанията до оперативно разгръщане – е показателна за новата процедура по поръчка, ориентирана към „устойчива бойна готовност“. BAE Systems (производител на Typhoon) и QinetiQ (частично държавна компания за инженерни изпитания) изпълниха техническата интеграция в рамките на държавна програма за бързо разгръщане. Договорът с британския стартъп Cambridge Aerospace е показателен за втора тенденция: ангажиране на дребни и средни компании за специализирани компоненти на нискобюджетните способности, в отговор на доказаната неефективност на големите оръжейни системи срещу масовите безпилотни заплахи. Подобна логика се прилага и от САЩ (програма „Replicator“ на Пентагона) и от Германия (т.нар. agile procurement).

Разгръщането на APKWS върху Typhoon в Близкия изток не е случаен технически избор, а елемент от стратегия за установяване на бюджетен слой за защита от безпилотни заплахи в две паралелни направления – Персийския залив срещу Иран и източният фланг на НАТО срещу Русия. Постигнатата под два месеца оперативна готовност на системата е първият тест на новата процедура на Министерството на отбраната за съкращаване на цикъла от изпитание до бойно използване – модел, който вероятно ще се възпроизведе в редица други оръжейни системи в близките 12–18 месеца.

Дръзка хуманитарна мисия: Британски медици се спуснаха с парашути на остров Тристан да Куня.

🇬🇧🪂 Военни медици от британската армия се спуснаха с парашути на отдалечения остров Тристан да Куня в Атлантическия океан, за да окажат помощ на британски гражданин със съмнение за хантавирус. Мъжът е напуснал круизния кораб MV Hondius, засегнат от смъртоносно огнище на вируса, в средата на април, пристигайки в най-отдалечената обитаема британска отвъдморска територия, където живее.

Той е съобщил за първите симптоми две седмици след напускане на плавателния съд и според информацията се намира под изолация в стабилно състояние. До момента са потвърдени 6 случая на вируса, включително на други двама граждани на Обединеното кралство, които се лекуват извън кораба. Транспортен самолет A400M на Кралските военновъздушни сили (RAF) спусна и кислород в събота, тъй като наличните запаси на острова са достигнали „критично ниво“, съобщиха от Министерството на отбраната.

Почти един месец след първия смъртен случай на борда на MV Hondius, корабът акостира в Тенерифе, където властите съдействат на повече от 100 души да слязат и да бъдат репатрирани. Трима души загинаха в рамките на епидемията, а за двама от тях е потвърдено, че са имали хантавирус. Това са група инфекции, пренасяни от гризачи. Повечето от тях не се предават от човек на човек, но щамът „Andes“, идентифициран при редица хора от нидерландския круизен кораб, има тази способност.

Британецът, който живее на Тристан да Куня, е слязъл на брега на 14 април, според сведения на Световната здравна организация. На 28 април той е съобщил за диария, а два дни по-късно – за треска. Екип от шестима парашутисти и двама медици от 16-а въздушно-десантна бригада се спуснаха над архипелага в южната част на Атлантическия океан. Транспортен самолет A400M, поддържан от танкер RAF Voyager, извърши полета от Бриз Нортън в Оксфордшър до остров Възнесение, преди да се отправи към Тристан да Куня.

Двама от парашутистите скочиха в тандем с медицинска сестра и лекар от интензивно отделение. Островът обикновено разполага с медицински екип от двама души и няма писта за кацане, което значи, че е достъпен само по море. В случая това не е било вариант, тъй като запасите от кислород са били почти на привършване, заяви бригаден генерал Ед Картрайт. Той определи скока като „изключително предизвикателен и техничен“ поради силните ветрове и малката площ на острова.

Парашутистите са били спуснати от височина около 5 км над океана, насочвайки се срещу вятъра, за да се приземят в края на острова. „Ако сгрешиш, се озоваваш в Атлантика“, добави той. Това е първият случай, в който британската армия спуска медици с парашути за оказване на хуманитарна подкрепа. Те са кацнали на голф игрище на острова, а местните жители са благодарили за бързата реакция. Доставени са общо 3,3 тона медицински консумативи.

Външният министър Ивет Купър заяви, че операцията отразява непоколебимия ангажимент към британските граждани навсякъде по света. В същото време останалите 22-ма британски пътници от круизния кораб ще се прехвърлят от Тенерифе към болнично заведение в Мърсисайд, където ще минат през изолация и 42-дневно наблюдение. Рискът за широката общественост остава много нисък.

Стратегическата подводница USS Alaska акостира в Гибралтар: трета такава визита от 25 години насам.

🇺🇸⚓️🇬🇮 Стратегическа подводница от клас „Охайо“ USS Alaska (SSBN-732) от състава на ВМС на САЩ влезе в пристанището на Гибралтар, което бележи едва третото публично известно акостиране на американска стратегическа подводница в британската отвъдморска територия през последните 25 години и второто за самата USS Alaska, която посети същата база през юни 2021 г.

Местните власти въведоха забранена зона с радиус 200 метра около Южния мол, а британски кралски морски пехотинци бяха прехвърлени с транспортни самолети на Кралските военновъздушни сили (RAF) за подсилване на охраната, потвърди Gibraltar Broadcasting Corporation.

USS Alaska е сред 14-те атомни подводни крайцери със стратегическо назначение от клас „Охайо“, въведени в строя през 1986 г. Има дължина от 171 м и водоизместимост при потапяне от 18 750 тона – най-големият вид от състава на американския флот. Стандартното ѝ въоръжение включва 20 пускови шахти за междуконтинентални балистични ракети Trident II D5 с практически обсег над 7400 км. Всяка ракета може да носи до 8 разделящи се ядрени бойни глави W76 или W88. По време на патрул една такава подводница концентрира близо една четвърт от стратегическата ядрена ударна мощ на САЩ. Според официални изявления на Стратегическото командване на САЩ (STRATCOM) публичните визити на стратегически подводници се извършват с конкретна цел: „да уверят съюзниците, че ще бъдем там с възможностите, с които разполагаме, ако някога са подложени на ядрена атака“.

Хронологията на визитите на американски SSBN в Гибралтар е оскъдна и затова всяко от тях притежава особена тежест. Първото известно влизане на подводница от клас „Охайо“ във водите на Средиземно море през протока на Гибралтар през 1995 г. – USS Maryland (SSBN-738).

Между 1999 г. и 2021 г. нито една от тези подводници не е акостирала официално в базата. През юни 2021 г. USS Alaska прекъсна близо 20-годишното отсъствие на стратегически подводници непосредствено преди струпване на руски сили по украинската граница. През ноември 2022 г. USS Rhode Island (SSBN-740) повтори визитата си, но този път след пълномащабната инвазия в Украйна. Завръщането на USS Alaska на 10 май се вписва в същия модел – рядко, но целенасочено демонстриран оперативен ход с очевидно външно политическо послание.

Към 10 май се очертават 3 паралелни линии на напрежение, които обясняват избора на момента. Първо, войната срещу Украйна продължава: едностранно обявеното от Москва примирие в периода 8–10 май на практика не се спазва, а руското министерство на отбраната отчете повече от 1300 нарушения само на 10 май.

Второ, Иран продължава да разполага с неизвестни количества обогатен уран след съвместните удари по 2025 г. Тезата беше потвърдена от Бенямин Нетаняху в публично изявление пред CBS News, което беше излъчено в същия период. Трето, по южния фланг на НАТО Мароко провежда изпитания на патрулния кораб „Аванте 1800“ в района на Гибралтар, а пристанището обработва засилен трафик на американски и британски военни кораби. Посещението на USS Alaska се пресича именно с тези три линии на напрежение.

Истинската същност на стратегическата самоувереност е видимостта. Стратегическите подводни плавателни съдове обичайно провеждат патрули в условия на пълна секретност; повечето мисии останаха неразкрити до тяхното завръщане в базата. Когато Министерство на отбраната съзнателно разпространи снимки и допуска появата на подводницата в чуждо пристанище, това изпълнява задача, формулирана в докладите на STRATCOM пред Конгреса: видимо потвърждение, че разширеното ядрено възпиране (extended deterrence) функционира.

От Гибралтар подводницата, въоръжена с Trident II D5, е способна да покрие Европейска Русия, Близкия изток, крайбрежните ивици на Северна Африка и значима част от Централна Азия. Реалният обсег и разпределение на ударите не зависят от точката на престой, но самото присъствие в Гибралтар е политически сигнал за Москва и Техеран.

Оперативните последици се ограничават предимно до сигнална и логистична функция. Подводницата трябва да извърши кратък престой за презареждане и ротация на част от екипажа, без да е обявено публично разполагане в Средиземно море. Британската страна засилва патрулите в Гибралтарския проток с участието на Royal Marines и Royal Gibraltar Police. Корабоплаването в региона до 200 метра около Южния мол остава ограничено до второ нареждане. Общата картина обаче е ясна: Пентагонът увеличава честотата на оповестените визити на SSBN по южния фланг на НАТО – в условия на продължаващи мирни преговори между САЩ и Иран, които до момента не успяват да постигнат пробив, докато войната в Украйна продължава с досегашната висока интензивност.

Отряд „Браво" на Кралския флот взриви 250 кг германска бомба в Плимут, предизвикала евакуация на 1260 домакинства.

🇬🇧💣🇩🇪 Сапьори от отряд „Браво" на Кралския военноморски флот извърши контролирана детонация на германска авиобомба от Втората световна война с тегло 250 кг в район Саутуей на Плимут малко след 11:00 ч. местно време на 1 май.

Преди детонацията 1260 домакинства бяха евакуирани, а около нея беше изграден кордон с радиус 400 метра. Бомбата беше открита в сряда следобед на строителна площадка в близост до Flamborough Road. Експертите на сапьорната група установиха, че взривният механизъм е твърде нестабилен за транспортирне, поради което беше взето решение за провеждане на операцията на мястото на откриване.

Отряд „Браво" е базирано в HMNB Devonport, главната база на Кралския флот в Югозападна Англия. Единицата отговаря за обезвреждане на морски мини, неексплодирали бомби и взривни устройства в крайбрежните води, на корабни единици и във военноморски обекти. Същата група беше натоварена и с операцията през февруари 2024 г. в район Кейхам, когато 500 кг германска авиобомба беше изнесена от градината на жилищна сграда и взривена в открито море – действия, за които главните оператори старши сержант Крейг Мадок и Пол Картрайт получиха кралски отличия през юни 2025 г.

В случая в Саутуей сапьорите имаха 12 часа от потвърждаване на находката до завършване на защитните мерки. Около бомбата беше изградена пясъчна обвивка от стотици тонове пясък, а съседните жилищни и обществени сгради бяха обложени с допълнителни защитни конструкции за отклоняване на взривната вълна и абсорбиране на летящи отломки. Този подход, включващ формиране на „mitigation arena", се прилага винаги, когато снарядът е разположен в гъсто застроена зона, а транспортирането му крие висок риск от детонация.

Алтернативните методи в арсенала на сапьорното звено включват изкопаване на дълбоки траншеи и образуване на земни валове за пренасочване на ударната вълна, както и обезвреждане на взривни устройства с насочена водна струя (water disruptor) за разрушаване на корпуса с минимален взривен импулс. Изборът на даден метод се определя от стабилността на взривателя, плътността на застрояването и оценката за риск при придвижване.

Конкретиката на детонацията отговаря на стандартния британски протокол за обезвреждане на немски бомби от тип SC-250 (Sprengbombe Cylindrisch 250) – серия с общо предназначение, използвана масово от Луфтвафе през периода 1939–1945 г. с общо тегло 250 кг, от които около 125 кг взривно вещество. Боеприпасът остава активна заплаха в британски градове повече от 80 години след края на войната – по време на лондонския Блиц Плимут е обект на 59 въздушни нападения, в резултат на които са унищожени над 3700 сгради и поразени над 18 000 други. Военноморската база на града, която е основна цел на бомбардировките, до ден-днешен остава най-голямата военна корабостроителница в Западна Европа.

Британското министерство на отбраната съобщи, че детонацията не е причинила значителни щети на околните сгради, а праховата вълна не съдържа токсични вещества. 400-метровият кордон беше вдигнат почти веднага след контролирана проверка на терена, а евакуираните жители получиха разрешение да се върнат по домовете си в рамките на следобеда. Местните власти в Плимут потвърдиха, че няма съобщения за пострадали лица или щети по подземна инфраструктура. Никакви материали с потенциално радиоактивно или химично замърсяване не са били установени в района.

По данни на компанията 1st Line Defence, специализирана в управлението на риска от невзривени боеприпаси, Плимут попада сред градовете в Англия с най-висока плътност на такива от Втората световна война. Само през последните 12 месеца сапьорите на „Браво" проведоха няколко мащабни операции в Югозападна Англия, като операцията в Кейхам през февруари 2024 г. доведе до евакуацията на над 10 000 жители. Настоящата серия от находки върви успоредно с засилването на градското строителство в стари жилищни и индустриални райони, при което се изваждат боеприпаси, останали под застроена земя за десетилетия.

Отговорността за обезвреждане на невзривени боеприпаси е разпределена между отделните родове войски на Обединеното кралство. 11-ти полк за унищожаване и претърсване на боеприпаси (Кралски логистичен корпус) и 35-ти инженерен полк (8-ма инженерна бригада), и двете част от Британската армия, са отговорни за всички невзривени обекти на сушата, а групите на флота от Девънпорт обхващат подводните и крайбрежните операции, както и сложните случаи в близост до военноморски обекти и приливни води. Извършването на in situ детонация в граждански район попада в полето на най-висок оперативен риск, тъй като изисква едновременно изграждане на защитни мерки в реално време и поддържане на евакуационен периметър без нарушаване на обществения ред. Приключването на операцията в Саутуей за под 16 часа от откриване на находката до връщане на местните жители по домовете беше определена от командването като успешен пример за работа в плътна градска среда.

Залужний за победата: Ще накарам сина си да се закълне да върне окупираните земи.

🇺🇦 Валерий Залужни, посланик на Украйна в Обединеното кралство и бивш главнокомандващ на ВСУ, заяви, че преди смъртта си ще накара сина си да се закълне да върне окупираните от Русия украински земи и ако не той, то това ще направи синът на неговия син.

Изявлението беше направено по време на онлайн сесия с въпроси от студенти в Киевската школа за публична администрация. В отговор на абстрактен въпрос какво за него означава победата, той я описа като съчетание от сигурност, икономически просперитет и възстановяване на териториалната справедливост.

„Ако се окаже, че съседът е отнел от моя дом част от градината или плевнята, единственото, което ще направя пред смъртния си одър, е да накарам сина си да се закълне, че ще си върне и плевнята, и градината“, сподели той, илюстрирайки своята безкомпромисна позиция.

Това не е първият път, в който той акцентира върху опасността от половинчати решения. Той защитава сходни тези в своите авторски текстове, предупреждавайки, че „компромисният мир“ е единствено отсрочка за нова агресия. За него териториалният въпрос не може да бъде окончателно затворен, докато не се постигне пълна справедливост – ценност, която трябва да се предава от поколение на поколение.

Визия за бъдещето: Сигурност след „17-ата минута“

Дипломатът дефинира три основни стълба на бъдеща украинска победа: абсолютна сигурност, неограничени икономически възможности и териториална цялост. Залужни сподели, че мечтата му е да почувства истинско спокойствие само 16-17 минути след официално обявяване на победата, знаейки, че внуците му никога няма да се наложи да обличат униформа.

Той подчерта, че с оглед на огромната цена, която Украйна плаща за свободата си, страната заслужава шанс за безпрецедентен икономически подем, който да гарантира благосъстоянието на всяко семейство.

От фронта до дипломацията

Залужни е последователен в позициите, които отстоява, в новата му роля на дипломат. По време на своя реч в Chatham House през октомври 2024 г. той отхвърли категорично варианта за „замразяване“ на конфликта, тъй като неговата логика е ясна: ако едно поколение не успее да възстанови суверенитета, следващото е морално задължено да продължи делото.

През март 2026 г. в своя публикация за NV.ua той отново направи паралел между битката на украинския народ и жертвите от Втората световна война, настоявайки, че трайният мир трябва да се „извоюва“, а не просто да е договорен. Въпреки че метафората за „клетвата към сина“ е риторичен похват – с оглед на факта, че Залужни и съпругата му Олена имат две дъщери – тя отразява дълбоко вкоренената му вяра в историческата отговорност.

В по-ранни авторским анализи Залужни спдоеля, че съвременната геополитическа криза е логично следствие от събития, започнали още през 2007 г. с речта на Путин в Мюнхен. Според него агресията в Грузия през 2008 г. е задействала процеса по разрушаване на стария световен ред, който днес трансформира картата на света по безпрецедентен начин.

Крал Чарлз III призова САЩ да защитят Украйна с неизколебима решимост

🇬🇧🇺🇦🇺🇸 Крал Чарлз III произнесе редка реч пред Конгреса на САЩ, в която призова законодателите да окажат по-силна и координирана подкрепа на Украйна и определи войната като решаващо изпитание за западния отговор и единство, съобщи The Guardian.

Говорейки пред законодателите, британският монарх постави украинския конфликт в центъра на дискусия за сигурност, съюзи и отговорността на демократичните държави пред лицето на глобална нестабилност.

„Днес, г-н Председател, същата тази непоколебима решимост е необходима за защитата на Украйна и нейния изключително смел народ“, заяви Чарлз. „Това е нужно, за постигането на наистина справедлив и дълготраен мир.“

Визитата на Чарлз е първото държавно посещение на британски монарх в САЩ от това на кралица Елизабет II през 2007 г. Държавните визити – официални покани на държавни глави – са рядко срещани и се отличават от „официалните“ или „работните“ посещения на британски премиери, което илюстрира тяхната значимост.

Крал Чарлз свърза настоящия момент с трансатлантическото сътрудничество в миналото, припомни как САЩ и съюзниците им отговарят с единство на атаките срещу Световния търговски център. „Непосредствено след 11 септември, когато НАТО активира член 5 за първи път и Съветът за сигурност на ООН беше единен в лицето на терора, ние отговорихме заедно“, заяви той. „Днес все още е необходима същата неизколебима решимост.“

Думите на монарха бяха посрещнати със силни и продължителни аплодисменти в залата, което подчертава политическия отзвук на посланието. Крал Чарлз описа войната в Украйна като част от предизвикателствата пред глобалната сигурност с твърдението, че нито една страна не може да се справи с тях самостоятелно и отправи предупреждение срещу изолационизма. „Предизвикателствата, пред които стоим, са твърде големи, за да бъдат поемани от една-единствена държава“, каза той.

Монархът подчерта ключовото значение на партньорството между САЩ и Великобритания, описвайки го като „наистина уникално“. „Днес това партньорство е по-важно от всякога“, заяви той.

Обединеното кралство е ангажирано в най-голямото устойчиво увеличение на разходите за отбрана от края на Студената война насам, отбеляза той, описвайки това като необходимост пред лицето на съвременните заплахи.

Крал Чарлз засегна и темата за ролята на НАТО, съвместни програми като F-35 и тристранното партньорство AUKUS, както и разширяването на сътрудничеството в сега възникващите технологии. Освен това той изтъкна ролята на глобалното влияние на САЩ с твърдението, че действията на водещата демокрация играят ключова роля на световната сцена. „Думите на Америка носят тежест и значимост. Действията на тази велика държава имат още по-голямо значение“, каза той.

Морската пехота на САЩ внедрява спешно британски анти-дрон системи NightFighter.

🇺🇸🤝🇬🇧 Корпусът на морската пехота на САЩ сключи договор на стойност 9,5 милиона долара с британска компания от сферата на отбраната за придобиване на компактни радиочестотни заглушители, способни да неутрализират малки дронове. Езикът на „спешност“, приложен към поръчката, сигнализира, че това не е рутинна процедура.

Командването на системите на Морската пехота в Куантико, Вирджиния, възложи договора с фиксирана цена на SteelRock Technologies, компания със седалище в Лондон. Договорът обхваща закупуване на NightFighter Mini и свързаните с тях резервни части в подкрепа на програмата Organic-Counter small Unmanned Aerial Systems, като доставката на цялото оборудване трябва да приключи до 25 август, а работата ще се извършва изцяло в Лондон.

NightFighter Mini е най-компактната система в продуктовата фамилия на SteelRock. Тя тежи едва 2 кг с поставена батерия и е дълга 25 см. Системата се управлява от един оператор и покрива четири предварително зададени честотни ленти, сред които Wi-Fi и военни честоти. Ефективният ѝ обхват се определя от наличието на линия на пряка видимост, което значи, че операторът може да порази всеки дрон, който вижда.

Системата поддържа два режима на мисии. Първият е противодействие на дронове с монтиране върху личното оръжие – NightFighter Mini може да бъде прикрепен към пушка, позволявайки на отделния морски пехотинец да поразява заплахи без нужда от специално оборудване. Вторият е тактическо електронно прехващане (TEI), което се отнася до по-широко електронно смущаване на вражески безпилотни системи в дадена зона. Комбинацията от посочените два профила в 2-кг пакет представлява значителна миниатюризация на оборудване, което досега винаги е било значително по-тежко и скъпоструващо.

Електронното заглушаване действа чрез претоварване на сигналите за управление и навигация. Търговските дронове разчитат на радиочестотна връзка за получаване на команди, поддържане на навигация и излъчване на видео поток. Заглушителят прекъсва тази връзка, което принуждава дрона да увисне на едно място, да се върне обратно към точката на излитане или да се приземи – резултати, които са безполезни за противник, опитващ се да извърши разузнаване.

Програмата съществува, защото заплахата от малки дронове изпревари органичните способности на Морската пехота за противодействието им. Малките комерсиални и модифицирани дронове се превърнаха в повсеместно явление на модерното бойно поле. Украйна демонстрира в голям мащаб какво се случва, когато пехотните групи не разполагат с ефективна защита срещу дроновете от малък обсег: непрекъснатото наблюдение компрометира сигурността, а въоръжените дронове нанасят загуби, които големите системи за ПВО не са способни да спрат.

SteelRock Technologies е специализирана в радиочестотни системи за борба с дронове. Договорът с Морската пехота на САЩ е значително признание за нейната технология от страна на един от най-взискателните военни клиенти в света. Готовността на Корпуса да се довери на британски стартъп с процедура за спешност, вместо да изчака узряването на вътрешно решение, отразява колко остра е в действителност оперативната нужда.

Дипломатически трус: Тръмп заплашва суверенитета на Фолкландите заради липса на подкрепа срещу Иран

🇬🇧 От „Даунинг стрийт“ бяха принудени да подчертаят, че Обединеното кралство не смята да преотстъпва суверенитета си върху Фолкландските острови в отговор на изтекла имейл кореспонденция от Пентагона, в която се предлага преразгледане на американската подкрепа за британските претенции над архипелага поради липсата на реципрочна подкрепа в конфликта срещу Иран.

Меморандумът отразява начините, по които администрацията на Тръмп би могла да накаже британската страна за това, че не пожела да се ангажира с участие в бомбардировките над Иран. Това се случва преди потенциално напрегнатото тридневно държавно посещение на крал Чарлз отвъд океана.

Според Ройтерс в документа се твърди, че Вашингтон могже да преразгледа политиката си на подкрепа за европейските претенции към дългогодишни „имперски владения“, като се акцентира върху Фолкландските острови – обект на войната между Великобритания и Аржентина през 1982 г.

Докладът предизвика моментална остра реакция от страна на британското правителство, опозиционни лидери, ветерани и властите на самите Фолкландски острови, илюстрирайки рязкото влошаване на тона в двустранните отношения между Лондон и Вашингтон през последните седмици.

„Не можем да бъдем по-ясно изразени по отношение на позицията на Обединеното кралство за Фолкландските острови. Тя е дългогодишна и непроменена. Суверенитетът принадлежи на Обединеното кралство, а правото на островитяните на самоопределение е първостепенно“, заяви говорителят на британския премиер.

В петък говорител на Държавния департамент на САЩ повтори позицията на неутралитет по въпроса. „Нашата позиция остава неутрална. Признаваме, че са налице конфликтни претенции за суверенитет между Аржентина и Обединеното кралство“, каза той и уточни, че признават „де факто британската администрация“ на архипелага, без да вземат страна.

Въпреки че предложението остава неясно и няма изгледи за официалното му приемане, изтичането му изглежда нарочно проектирано за провокиране на реакция в Обединеното кралство, където спомените от войната са все още живи. Британия си възвърна островите през юни 1982 г. след горчив 74-дневен конфликт, в който загинаха 255 британски военни, 649 аржентинци и 3 местни жители. Тогава САЩ оказаха дискретна подкрепа на своите британски съюзници с разузнаване и ракети „Стингър“.

Днес статусът на островите, намиращи се на почти 13 000 км от Обединеното кралство и 500 км от Аржентина, остава оспорван от южноамериканскат държава, начело на която в момента е застанал Хавиер Милей, един от най-близките съюзници на Тръмп в Западното полукълбо. Нейният външен министър Пабло Кирно отговори на съобщенията с потвърждение на своята готовност за „мирно и окончателно решение“, определяйки статуквото като „колониално“.

„По история, по право и по убеждение: Малвините са аржентински“, заяви той в публикация на Х.

Кеми Бейднок, лидер на консерваторите, заяви, че островите са „британска територия“, докато Найдъл Фараж от „Реформаторското Обединено кралство“ обяви, че ще каже на Милей на предстоящата им среща, че статусът на островите не подлежи на договаряне. Ед Дейви от Либералните демократи пък призова визитата на краля да бъде отменена в последния момент:

„Този ненадежден, вреден президент не може да продължава да обижда страната ни“, избухна той.

Крал Чарлз и кралица Камила трябва да пристигнат във Вашингтон този понеделник. На следващия ден кралят ще направи рядко обръщение към двете камари на Конгреса, преди двойката да посети Белия дом за държавна вечеря, организирана от Тръмп в един изключително деликатен момент за трансатлантическите отношения.

Тази седмица членове на Камарата на лордовете заявиха, че отношенията между Обединеното кралство и САЩ са подложени на „по-голям натиск днес, отколкото във всеки друг момент след Втората световна война“.

Джордж Робъртсън, председател на комисията по международни отношения и отбрана в британския парламент, отбеляза, че високата зависимост на Британия от САЩ в сферата на отбраната „вече не е устойчива“.

Даунинг стрийт обаче заяви, че не се притеснява от промяна в отношението на Тръмп, наричайки сигурността между двете страни „най-близката, която светът някога е виждал“.

Правителството на Фолкландските острови изрази „пълно доверие“ в Лондон и припомни референдума, който се проведе през 2013 г. 99,8% от гласувалите в него местни жители избраха да останат британска отвъдморска територия. Саймън Уестън, ветеран от войната, коментира за Times Radio, че островитяните живеят мирно вече 44 години. „Само защото се почувства обиден на хората за това, че не се втурнаха към войната, която започна, не трябваше да започва това“, отбеляза той по адрес на Тръмп.

Изтеклият меморандум изглежда е умишлен израз на недоволство от страна на Белия дом за липсата на военна подкрепа от страна на Обединеното кралство и други членове на НАТО в 38-дневната кампания срещу режима в Иран. В него дори се предлага Испания да бъде изключена от НАТО заради отказа си да допусне американските самолети през въздушното си пространство по време на операция „Епична ярост“.

„Въпреки всичко, което САЩ направиха за съюзниците в НАТО, те не бяха до нас. Президентът ще има надеждни опции, за да гарантира, че съюзниците вече няма да бъдат книжен тигър“, изтъкна прессекретарят на Пентагона Кингсли Уилсън.

Стармър до голяма степен запази Обединеното кралство извън войната срещу Ислямската република, но все пак допусна базирането на американски бомбардировачи B-1 Lancer и B-52 Stratofortress на военните летища в Обединеното кралство за „отбранителни мисии“. В същото време Тръмп се оплака многократно от отсъствието на подкрепа, нарече самолетоносачите на Кралския флот „играчки“ и сравни Стармър с Невил Чембърлейн.

Изблиците на Тръмп са в рязък контраст с поведението на президента Роналд Рейгън през 1982 г., който увери лично Маргарет Тачър в своята подкрепа. Междувременно испанският премиер Педро Санчес, най-гласовитият европейски критик на войната с Иран, потвърди своята лоялност към НАТО, но подчерта, че същата трябва да е „винаги в рамките на международното право“. Санчез разгневи Тръмп със своя отказ до предостави достъпа до съвместните военни бази в южна Испания и изтъкна, че кризата в Близкия изток показва „провала на грубата сила“.