Полша и Великобритания подписаха отбранителен план преди ратификацията на договора от Нортхолт

🇵🇱🤝🇬🇧 Министрите на отбраната на Полша и Обединеното кралство Владислав Косиняк-Камиш и Уес Стрийтинг подписаха на 27 октомври във Варшава 3-годишен план за сътрудничество в сферата на отбраната. Британското министерство на отбраната го нарича Варшавски отбранителен план, който представя като първа фаза по договора за партньорство в сигурността и отбраната, сключен през май. Самият договор още не е влязъл в сила: законът за ратификацията му е при президента Карол Навроцки от 14 октомври.

По данни на британското министерство планът включва съвместна разработка и производство на следващо поколение ракети за противовъздушна отбрана, съвместна разработка на дронове и анти-дрон средства, киберсигурност и обмен на опит, свързан с британските фрегати Type 31 и полските MIECZNIK, които са по общ проект. Предвидена е и по-активна военноморска дейност в Балтийско море. Британската BAE Systems и полската група PGZ ще разширят производството на едрокалибрени боеприпаси, а двете правителства ще координират по-тясно поръчките си в отбраната, развивайки сътрудничество по сделки като тази за полски ПВО комплекс NAREW от MBDA UK. По данни, публикувани от британското правителство през септември, тя струва над 4 млрд. паунда и ще осигури на Полша над 1000 зенитни ракети и над 100 пускови установки.

Косиняк-Камиш, който е и вицепремиер, заяви, че планът е резултат от двустранния договор и че полско-британският съюз никога не е бил толкова силен. Като ключови способности и сфери на съвместна работа той посочи новите технологии, прецизните далекобойни средства, изкуствения интелект, дроновете и анти-дрон средствата. Сред общите програми той изброи фрегатите MIECZNIK, интегрирана ПВО по програмите NAREW, PILICA и PILICA+ и независимата линия за производство на 155-мм боеприпаси. Според полското министерство документът очертава насоките за сътрудничество между полската и британската армия до края на десетилетието. Косиняк-Камиш каза още, че двете държави подкрепят по-голяма независимост на Европа, но не и независимост от САЩ.

Стрийтинг заяви, че „в сблъсъка между свободата и тиранията Обединеното кралство и Полша няма да са безучастни наблюдатели“. Онова, което някои наричат руски хибридни заплахи, той предпочете да нарече „спонсориран от държавата тероризъм“ и посочи ежедневното привеждане в бойна готовност на полската ПВО при навлизане на дронове. Министърът припомни, че е предупредил британските граждани: „трябва да сме готови за сценарий, в който Обединеното кралство и НАТО се окажат във война срещу Русия, не защото искаме война“. „Когато Путин дава уверения, че няма намерение да провокира война с НАТО, си спомняме какво каза той за Украйна само дни преди нахлуването“, добави Стрийтинг. Той обяви, че през ноември в Полша ще бъде проведено голямо учение под егидата на Многонационалните сили за Украйна. По данни на британското министерство в него ще участват хиляди военнослужещи от „коалицията на желаещите“.

Плановете за сътрудничество са инструмент, посочен изрично в договора за партньорство в сигурността и отбраната между двете страни. Премиерът Доналд Туск и тогавашният британски премиер Киър Стармър го подписаха в Лондон на 27 май. Туск го нарече договор от Нортхолт – по името на базата на Кралските ВВС, от която полски пилоти са летели в битката за Британия. Според текста на договора страните ще продължат да изготвят „подробни планове за разрастващото се военно сътрудничество с плановете за сътрудничество в сферата на отбраната, установени с договора от 2017 г.“ – т.е. с двустранния договор, подписан в полската столица на 21 декември 2017 г.

В преамбюла си договорът определя Руската федерация като „най-значимата дългосрочна заплаха“ за сигурността в евроатлантическото пространство. При въоръжено нападение срещу една от страните двете се задължават да си окажат помощ, включително с военни средства, съгласно клаузата за колективна отбрана на НАТО.

Преди да отлети за Лондон, Туск обясни защо Полша сключва такива договори с Франция и Обединеното кралство, при положение че член 5 от Северноатлантическия договор вече ѝ осигурява защита: при заплаха те позволяват да се разчита на бърза двустранна реакция, преди всички 32 членки на Алианса да са взели решение. В Лондон той подчерта, че двете страни действат в рамките на НАТО, за да го укрепят. Договорът с Франция беше подписан в Нанси на 9 май 2025 г.

Стрийтинг пристигна във Варшава ден след среща в Париж на министрите на отбраната от групата E5. В общото им изявление Русия е определена като „най-острата и дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност и стабилност“.

В Полша ратификацията изисква закон, с който парламентът дава съгласие президентът да ратифицира договора. Той беше приет от Сейма на 18 септември с 392 гласа „за“, 3 „против“ и 20 „въздържал се“, след което Сенатът го одобри единодушно на 13 октомври с 92 гласа от 92 гласували. Според конституцията на страната президентът Навроцки има 21 дни от получаването на закона, за да го подпише, да го изпрати към Конституционния трибунал или да го върне на депутатите за повторно разглеждане. Още през май той разкритикува правителството, че канцеларията му не е била информирана навреме за готвения договор, на което Туск отвърна, че ратификацията трябва да се приема за нещо подразбиращо се.

Договорът влиза в сила 30 дни, след като двете страни се уведомят една друга за изпълнените си вътрешни процедури. Срокът, с който разполага президентът, изтича на 4 ноември – 8 дни след подписване на плана във Варшава.

Стрийтинг отброява 1000 дни до готовност за война четири дни преди бюджета

🇬🇧⏳🇷🇺 Министърът на отбраната на Обединеното кралство Уес Стрийтинг предупреди, че страната му разполага с „малко над 1000 дни“, за да се подготви заедно със съюзниците си да воюва и да победи, тъй като до 2030 г. противниците ѝ вероятно ще са в състояние да я нападнат. Срокът беше посочен в авторската му статия в The Telegraph от 24 октомври, излязла 4 дни преди министърът на финансите Джон Хийли да представи бюджета си на 28 октомври. В нея той пише, че тази проста стратегическа цел „се губи сред вторачването в проценти и дати“.

„Желанието на нашите противници да ни навредят не е нещо ново. Променен е капацитетът им. До 2030 г. бойната им мощ и военната им икономика могат да им позволят да нападнат. Това ни дава малко над 1000 дни да изпълним мисията си: да сме готови заедно със съюзниците си да воюваме и да победим“, пише той в последния абзац. 1000 дни, считано от публикацията, изтичат на 20 юли 2029 г. До началото на новото десетилетие остават 1165. Враговете не са назовани. Руската федерация се появява само веднъж в текста, в уговорка, че заплахата за Обединеното кралство не се свежда само до конвенционален конфликт и „руски танкове, които прекосяват границите ни“, а може да включва „спонсориран от държави тероризъм, саботаж и враждебни действия“, които целят да нарушат всекидневието, да подкопаят сигурността и да всеят страх в общностите.

Текстът следва логиката на възпирането. „За да предотвратим най-лошото, трябва да се подготвим за него“, пише Стрийтинг. Първата стъпка според него е да се развият военните способности, „така че противниците ни да си помислят два пъти, преди да ни нападнат“, а ако това не успее, Великобритания трябва да е готова за война. Основният приоритет на поста е кралството да може да воюва и да победи. Това е „единственият показател, който има значение“.

Изречението за процентите се вписва в спор, който доведе до оставка още при предишния премиер. Хийли напусна поста министър на отбраната през юни, след като тогавашният премиер Кийр Стармър отказа да се ангажира разходите за отбрана да достигнат 3% от брутния вътрешен продукт до 2030 г. В писмото си за оставка той обвини хазната, че не желае да осигури „ресурсите, от които нацията се нуждае, за да защити страната“, и настоя именно 2030 г. да бъде срокът. Като канцлер в кабинета на Анди Бърнам обаче Хийли отложи същото решение. В края на август хазната потвърди, че бюджетът на 28 октомври няма да поеме ангажимент за достигане на 3% до 2030 г., а ще покрие недостиг от 5 млрд. паунда в плана за инвестиции в отбраната, наследен от Стармър, по данни на Financial Times. На 1 септември Хийли каза пред The Times, че срокът за 3% и стъпките към целта на НАТО от 3,5% до 2035 г. ще се дефинират при прегледа на разходите през пролетта.

Стрийтинг не отхвърля самия дебат. „Не казвам, че това не са важни дебати“, уточни той, обръщайки своя упрек към консерваторите, които според него са оставили „най-малката армия от Наполеоновите войни насам“. Кабинетът, твърди той, вече осъществява „най-голямото устойчиво увеличение на разходите за отбрана от края на Студената война“, а самият Стрийтинг е „на 100% уверен“, че при сегашните премиер и финансов министър страната ще изпълни целта си в НАТО. Опозицията вижда точно обратното. Лидерката на консерваторите Кеми Баденок обвини Бърнам, че отлага голямото увеличение на средствата за отбрана с почти десетилетие, а финансовият министър в сянка Андрю Грифит поиска Хийли до края на бюджетната си реч да е осигурил пълното финансиране за достигане на 3% до 2030 г. или да подаде оставка.

Хоризонтът до 2030 г. не е нов в британския дебат. През юли 2025 г. бившият началник на армията генерал сър Патрик Сандърс предупреди в The Telegraph, че Обединеното кралство има по-малко от 5 години да се подготви за война с Путинова Русия, и призова за бункери и ПВО. Стрийтинг посочва сходен срок вече като министър и го изчислява в дни.

Два дни преди статията, в политическото предаване Question Time на BBC от Скънторп на 22 октомври, той очерта същата заплаха пред публика. „Не, не сме във война, но несъмнено сме изправени пред по-голяма заплаха за тази страна, отколкото в по-голямата част от живота ми, ако не и през целия“, заяви Стрийтинг. По думите му заплахата от Москва е не само по сухопътната граница в източната част на континента, но в моретата около Обединеното кралство, в Арктика, както и в действията, определяни като хибридни, които той предпочита да нарича тероризъм с държавно спонсориране: саботаж, целенасочени убийства, атаки с дронове, картографиране на подводните кабели. За бюджета той каза, че вероятно е единственият член на кабинета, който може уверено да твърди, че и бюджетът, и голямият преглед на разходите догодина ще дадат повече пари за неговия ресор.

Кабелите бяха тема на разследване на The Telegraph от 21 октомври. Вестникът анализира данни от Global Fishing Watch, платформа за сателитно проследяване на риболовни кораби. Данните обхващат 4 години и половина. Изданието откри над 500 случая, в които руски риболовни кораби са се задържали във води над комуникационни кабели между Обединеното кралство, Европа и САЩ или са следвали трасетата им. Това е било потвърдено пред изданието от министри, според които Москва използва „търговски посредници“, за да застрашава подводната инфраструктура.

Статията на Стрийтинг излезе 2 дни след като Службата на кабинета, която координира неговата работа, започна на 22 октомври кампанията Be Ready. Тя е първият етап от тригодишна програма, която съветва домакинствата да са готови да прекарат три дни без обичайните услуги. Списъкът включва бутилирана вода (3 литрав на човек на ден само за пиене), храна с дълъг срок на годност, която не изисква съхранение в хладилник и готвене, FM радио на батерии или с манивела, фенерче, заредена външна батерия, пари в брой, копия на документите и аптечка. В официалното съобщение кампанията е обяснена с бурите от миналата зима и горските пожари от лятото, прекъсвали електричеството, водоснабдяването, телефонните връзки и достъпа до интернет, а сайтът ѝ започва с изречението, че извънредните ситуации варират „от тежки метеорологични условия до кибератаки“. Кампанията обновява сайта Prepare с нови послания, но голяма част от съветите, публикувани там, остават същите от май 2024 г. насам.

Стрийтинг включи в разговора и враждебни държави. На 22 октомври в завода за оръдейни цеви в Телфорд според BBC той говори за „все по-напреднали кибератаки“ срещу бизнеса и за прекъсване на доставките от „враждебни държави или терористи“. „Как ще се справим, ако платежните системи в супермаркетите ни спрат?“, попита той. Министърът по въпросите на сигурността Дан Джарвис постави Be Ready в европейски контекст: стандартът за тридневна готовност, на който тя стъпва, се прилага и от Франция, Нидерландия и Ирландия. Според Националната одитна служба (NAO), цитирана от BBC, британските домакинства са по-зле подготвени от тези във Финландия, Швеция и други страни.

Публиката в Скънторп посрещна кампанията с подозрение. Жена от залата попита дали това не е „всяване на страх“, тъй като хората ще изкупят стоките в магазините и цените ще скочат. Стрийтинг отвърна, че иска хората да са „нащрек, но не и разтревожени“. „Огледахме се из Европа: какво правят нашите приятели на континента? Далеч пред нас са в някои от тези неща. Затова като министър на отбраната не се запитах дали това е правилно, а защо не сме го сторили досега и защо догонваме толкова много други страни в Европа“, каза той. Когато водещата Фиона Брус попита кой ще купи запаси след обявяване на кампанията, вдигнаха ръце малцина; на въпроса на консерватора Том Тъгендат кой вече ги има, ръка вдигна по-голямата част от залата.

Статията и кампанията са свързани по време, не по сценарий. В Скънторп Стрийтинг заяви, че кабинетът няма предвид „нещо конкретно“ за Be Ready и я свърза с пожари, наводнения и кибератаки. Отброяването на 1000 дни се базира на оценката му за военната мощ на враговете на Обединеното кралство през 2030 г. Общото е готовността, която не се появява по поръчка: „не можеш просто да пуснеш и спреш способности на отбраната“, каза министърът в същото предаване. Част от поръчаните кораби ще влязат на въоръжение от следващото десетилетие. Съпоставката показва разминаване между двата срока: графикът на Стрийтинг върви от 24 октомври, а годината, в която Обединеното кралство трябва да достигне 3%, ще бъде уточнена едва след няколко месеца. Тъгендат каза в Скънторп, че Стрийтинг е поел ангажимент за 3%, настоя целта да е 2030 г. и определи като задача на опозицията да оказва натиск, който да помогне на министъра в преговорите с канцлера.

Според хазната в сряда Хийли ще финансира съществуващия план, а срокът за 3% остава за пролетния преглед на разходите. Дотогава часовникът на Стрийтинг ще е отброил няколко месеца, а самият преглед ще покаже дали разходите ще достигнат 3% до 2030 г., когато според министъра противниците могат да са готови да нападнат, или след нея.

Пропалестинска група напада домовете на британски ръководители от отбранителната промишленост

🇬🇧🎯 Група, наричаща се The List, нападна през последните седмици домовете на ръководители на отбранителната промишленост в Обединеното кралство: коли, залети с червена боя, срязани гуми и надпис „baby killers“ върху гаражна врата. Пропалестински активисти години наред удряха заводите и офисите на компаниите, които смятат за съучастници във войната в Газа. Сега мишена са домовете на хората, които работят там.

Случаите са описани от The Sunday Times в материал на Дипеш Гадър от 17 октомври. Групата сама пуска онлайн снимки от нападенията и предупреждава служителите на компаниите да напуснат работа, иначе рискуват „посещение“. Според изданието, чийто текст преразказва Times of Israel, групата е набелязала поне шестима висши ръководители, сред които и представители на британски структури на израелската компания Elbit Systems. Daily Mail добавя, че нападателите са действали с качулки, а антитерористичната полиция подпомага местните полицейски сили и може да поеме по-широко разследване. Официално изявление на полицията досега няма.

Записите, които The List споделя, са нощни и кратки. Тъмни фигури с качулки минават покрай автомобили, паркирани плътно до стената на къща, а капаците и стъклата им вече са облени в червено. Използването на червена боя е утвърден похват в преките акции на тези активисти във Великобритания: с нея Palestine Action обливаше фасадите на обекти на Elbit, а през юни 2025 г. членовете ѝ я впръскаха в двигатели на самолети в базата Брайз Нортън.

Конкретни имена бяха посочени в публикация в X от 16 октомври, преразказваща твърдения на активисти. Според тях само през предходния уикенд са набелязани домовете на главния оперативен директор на Ultra Intelligence & Communications (Ultra I&C), на директор в Keysight Technologies и на водещ инженер в Leonardo UK, британското подразделение на италианския концерн Leonardo. Нито засегнатите фирми, нито органите на реда са потвърдили кои са потърпевшите. Ultra I&C, производител на комуникационни и киберсистеми за военните, не е нова мишена. През юли активисти от People Against Genocide проникнаха в обекта ѝ в Тринг, графство Хартфордшър, с довода, че фирмата доставя компоненти на UAV Tactical Systems, лестърското дъщерно дружество на Elbit, което произвежда дронове. Keysight произвежда електронна апаратура за измерване и изпитване, без която не може да се разработват радари и системи за връзка, а Leonardo UK е сред най-големите британски производители на радари и авионика.

Изборът на целите следва логика, която вече се виждаше в акциите срещу фабриките: ударът пада не само върху Elbit, а върху веригата от доставчици и партньори около нея. Новото е насочването към домовете. В разследване от март 2025 г. The Sunday Times преброи за една година над 170 инцидента срещу дъщерни дружества на Elbit, BAE Systems и Leonardo, приписани на Palestine Action. Щетите са за милиони паунди. Мишени бяха сгради, офиси и техника, а самото издание The Sunday Times определя преминаването към домовете като ескалация. Най-тежкият случай бе проникването в завода на Elbit във Филтън край Бристол на 6 август 2024 г.; шестима обвиняеми бяха оправдани през февруари 2026 г. по обвинението в утежнена кражба с взлом. Заводът има ограда и охрана. Домът ги няма, а заплахата към един служител стига и до хората, които живеят с него.

Промяната идва при най-строгия правен режим, който Обединеното кралство е прилагала срещу движение в подкрепа на Палестина. Palestine Action беше определена като терористична организация през юли 2025 г. седмици след проникването в Брайз Нортън, при което бяха повредени два самолета-цистерни Voyager. Върховният съд отмени забраната на 13 февруари 2026 г., но Апелативният съд я възстанови на 15 юни, като отхвърли представянето на организацията като ненасилствена. Оттогава арестите, свързани с подкрепа за нея, са над 3000, а повдигнатите обвинения по чл. 13 от Закона за тероризма надхвърлят 700. Забраната засегна името, но не и метода. След нея директните акции започнаха да се извършват от отделни групи с нови имена, като People Against Genocide, които не могат да бъдат забранени, преди изобщо да станат известни. The List носи името на метода си: списък с хора.

Обединеното кралство вече е виждало кампания, организирана по същия начин. Stop Huntingdon Animal Cruelty (SHAC) години наред преследваше служителите на лабораторията за опити с животни Huntingdon Life Sciences и на около 40 нейни доставчици и клиенти. По къщите и колите им се появяваха надписи „puppy killer“ („убиец на кученца“), съседите получаваха фалшиви листовки, че директорите са педофили, а управителят Брайън Кас беше пребит пред дома си от трима маскирани. Щетите и разходите за охрана бяха оценени на 12,6 млн. паунда. Държавата отговори не със забрана, а с наказателни дела: през януари 2009 г. седмина от водачите получиха общо 50 години затвор за заговор за изнудване, а след тях бяха осъдени и други. Тогава този модел подкопаваше не дейността на лабораторията, а готовността на доставчиците ѝ да работят с нея.

Британското законодателство има и по-тесен инструмент за протести пред жилища. Чл. 42 от Закона за наказателното правосъдие и полицията от 2001 г. позволява на полицията да разпръсне хора пред нечий дом, ако с присъствието си тормозят обитателите, а неподчинението е престъпление. По този текст през юни 2024 г. бяха признати за виновни трима активисти от пропалестинската Youth Demand, протестирали пред дома на Киър Стармър, тогава лидер на опозицията; всеки получи по шест седмици затвор условно. Нощните нападения на The List обаче не са протест пред къща, а увреждане на имущество, в съчетание с изискване към служителите да напуснат работа. Това ги доближава до състава на престъплението, по който бяха съдени водачите на SHAC.

Израелското посолство в Лондон и Elbit не са коментирали публично нападенията към момента на публикацията.

Предупреждението „напуснете или очаквайте посещение“ прави целта на The List пределно ясна. Щетите по материално имущество е второстепенна. Групата сплашва конкретни хора, за да ги откъсне от техните работодатели, и разчита страхът да свърши онова, което боята не може. Избраната тактика удря точно там, където индустрията е най-уязвима: не капацитета за производство, а готовността на инженери и служители да работят по проекти, свързани с Израел. По-умереният прочит също има основание. Шест набелязани за няколко седмици, по данни на самите активисти, говорят по-скоро за малка клетка, отколкото за мрежа, а публикуването на записите показва, че кампанията се нуждае от аудитория толкова, колкото и от жертви. Кампанията на SHAC обаче показа, че и ограничен кръг извършители може да струва на десетки фирми милиони за охрана. Участието на антитерористичната полиция означава, че разследването вероятно ще премине изцяло под нейно ръководство. Посоката ще си проличи от три неща: дали обвиненията ще бъдат по законодателство срещу тероризма или за изнудване и тормоз, дали атаките ще бъдат пренасочени от ръководителите към редовите служители и дали някой работодател ще съобщи за напуснали служители или за охрана на домовете им. Две десетилетия по-късно лозунгът по стените е сменил една дума.

Бърнам ускорява доставките на ракети за Украйна и иска да помири Киев с Вашингтон

🇬🇧🛡️🇺🇦 Обединеното кралство ще ускори доставките на леките многоцелеви ракети LMM, използвани от Украйна срещу руските реактивни дронове, и подготвя нови санкции срещу Москва, военна помощ и финансови пакети за Киев. Канцеларията на премиера Анди Бърнам обяви мерките снощи, броени часове преди президентът Володимир Зеленски да пристигне в Лондон за среща на Даунинг Стрийт и аудиенция при крал Чарлз III. В рамките на новия пакет за зенитни ракети на стойност 45 млн. паунда ще бъдат ускорени доставки за 10 млн. паунда, за да покрият най-спешните нужди на украинската ПВО преди настъпващата зима. Министрите трябва да подготвят останалите пакети през следващите седмици.

„Непоклатимата ни подкрепа за Украйна е жизненоважна, за да сме в безопасност тук, в Обединеното кралство, и за да разполагат хората на фронтовата линия с оборудването, необходимо да отблъснат Русия“, заяви Бърнам. „Посланието ми към украинския народ не може да бъде по-ясно: с вас сме, докато е нужно, ще разширим и ускорим подкрепата си за смелата ви борба за мир в Европа.“ Според него това е не само правилното, но и крайно необходимото решение, защото руската агресия не бива да успее на европейския континент.

LMM (Lightweight Multirole Missile), известна в британската армия като Martlet, е лека ракета с малък обсег, която Thales произвежда в Белфаст. Насочва се по лазерен лъч и е създадена за поразяване на безпилотни апарати, хеликоптери, малки бързоходни плавателни съдове и леко бронирани машини. Лондон я представя като „изключително ефективна“ срещу реактивните дронове, които според съобщение до пресата са бързи и летят много по-високо от класическите варианти на „Шахед“ с витлов двигател. Затова е по-трудно да се прехванат и унищожат, а Русия ги използва за нанасяне на удари в дълбокия тил, включително срещу Киев. Рамката за доставките е от март 2025 г. – 1,6 млрд. паунда за над 5000 ракети LMM в следващите 4 години. На 2 март 2025 г. тогавашният премиер Киър Стармър представи договора с Thales за първоначалната сума от 1,16 млрд. паунда, с възможност за още 500 млн. паунда. Договорът се финансира със заем, гарантиран от британската агенция за експортно кредитиране UK Export Finance.

През нощта руската армия изстреля по Украйна 128 ударни дрона, от които 77 реактивни, както и 39 ракети с балистична траектория: „Искандер-М“, севернокорейски KN-23, С-400, „Циркон“ и „Оникс“. По данни на Въздушните сили на Украйна противовъздушната отбрана е свалила или неутрализирала 115 от дроновете, сред тях 59 реактивни, но само четири от ракетите. Основният удар е бил по Киев, Киевска и Харковска област, а голяма част от балистичните ракети са били насочени към енергийни обекти. В Киев е поразена ТЕЦ-4, една от основните електроцентрали на града. Кметът Виталий Кличко съобщи за двама загинали в девететажен жилищен блок в Деснянски район и за още един в Голосеевски; ранените в блока са 21, сред тях осемгодишно дете. Според Зеленски поне 600 хил. души са останали без ток, а повреди има по 26 елемента на електроенергийната система и по четири обекта в петролния и газовия сектор.

LMM обаче служи за защита единствено срещу дроновете. Украйна сваля балистичните ракети предимно с прехващачите на американските комплекси MIM-104 Patriot и именно тях поиска Зеленски днес сутринта:

„Молим на Украйна да бъдат предоставени допълнителни пакети с противоракети за Patriot“. От Вашингтон зависи и ранното предупреждение. Късно снощи Киев за втори пореден ден не получи от своите партньори сигнал за изстрелването на балистичните ракети, а за засичането им още при пуска Киев разчита до голяма степен на американски сателитни данни. Така прехващачите и известието за пускове, от които е зависима защитата на Киев срещу руските удари с балистични ракети, идват от САЩ, а не от Великобритания.

Отношенията между Киев и Вашингтон се обтегнаха през последните две седмици преди посещението. На 9 октомври президентът Доналд Тръмп обяви договореност, по която Русия ще достави на американския и световния пазар над 300 хил. тона дизел, а Министерството на финансите на САЩ издаде временен лиценз. На 11 октомври Тръмп обяви „енергийно примирие“ между двете страни, което Кремъл не потвърди. Според Зеленски през първите два дни след неговото обявяване не е имало украински удари по руски рафинерии и енергийни обекти, докато руските удари са засегнали 19 украински области. Междувременно американски официални лица предупредиха, че обменът на разузнавателни данни с Киев може да спре, ако украинските удари по рафинериите продължат. Зеленски потвърди заплахата пред NPR на 13 октомври, като уточни, че тя не е отправена лично към него: „Казаха го на генералите ми, не на мен“ Тръмп отговори в същия ден, че САЩ помагат на Украйна и продължават да споделят разузнавателни данни.

Обединеното кралство отговаря на завоя на САЩ, без да го критикува. В изявлението за договорката между САЩ и Русия британското правителство обеща да поддържа санкционния натиск върху Путин и отбеляза, че „напълно подкрепя ръководените от САЩ усилия“ за справедлив и траен мир. На 12 октомври Бърнам каза в Камарата на общините, че най-бързият начин дизеловото гориво да се върне на световните пазари „без да бъде възнаграден агресорът“ е енергийно примирие, при което Русия и Украйна прекратяват ударите. Той приветства инициативата на Тръмп и допълни, че сам е поставил въпроса пред американския президент в Ню Йорк. Съобщението от 13 октомври следва същата линия: от Даунинг Стрийт 10 зоват партньорите си да засилят натиска, за да се съобрази Путин с „призива на САЩ за пълно енергийно примирие“. На следващия ден лидерът на либералдемократите Ед Дейви попита Бърнам в Камарата на общините дали договорката за дизела не е „поредното позорно предателство на Тръмп към украинския народ и европейската сигурност“. Премиерът не отговори директно, а описа ролята, която си отрежда: „Моята задача е да опитам да възродя връзките, за да се възстанови и подкрепата.“ Затова в този момент трябвало да внимава и да подготвя почвата за ново сближаване, добави той, а Зеленски „няма да си тръгне от Британия с празни ръце“.

Великобритания оказва икономически натиск върху Русия със свои собствени инструменти. На 12 октомври Бърнам заяви, че след последния пакет санкциите на страната му обхващат над 90% от руския капацитет за добив на петрол. Кабинетът му потвърди, че ще приложи изцяло забраната британски фирми да превозват и застраховат руски втечнен природен газ за трети страни. Тя беше оповестена още през ноември 2025 г. и въведена поетапно през 2026 г. в синхрон с ЕС. Канцлерът на хазната, финансовият министър Джон Хийли, ще използва ежегодната среща на МВФ в Банкок, за да отправи призив към своите партньори да приемат равностойна забрана; външният министър Ед Милибанд отправи същия призив на Варшавския форум за сигурност на 13 октомври. „Призовавам партньорите да подкрепят забраната за руския втечнен газ, както направихме ние във Великобритания, за да ограничим военната каса, от която Путин толкова отчаяно се нуждае“, заяви Хийли. Канада зае по-открита позиция. След разговор между Марк Карни и Зеленски на 11 октомври канцеларията на канадския премиер заяви, че договорката за дизела е „в пряко противоречие с усилията на Украйна, Канада и съюзниците ни“ и „ще осигури допълнителни приходи на Русия, с които ще помогне да се финансира нейната незаконна, неоправдана война срещу Украйна“. В същия ден обаче Карни благодари на Тръмп за усилията му за примирие.

Британската линия съчетава две неща: материална подкрепа там, където разполага със собствен ресурс, и политическа рамка, в която натискът върху Москва е изпълнение на призива на самия Тръмп. Изявлението на Бърнам, според което подкрепата трябва „да се върне“, подсказват, че той смята американската помощ за отслабена. Изминалата нощ показа къде тази помощ е незаменима: британските ракети свалят дронове, но не и „Искандер-М“. Сдържаността вероятно има и двустранна причина. В изявлението си от 12 октомври Бърнам говори за тясната координация между САЩ и Обединеното кралство при охраната на общите бази след инцидентите в RAF Fairford и RAF Molesworth. Първият от тези два инцидента официално бе свързан с Иран, а скандал с Вашингтон би засегнал и тази зависимост. Дали посредническият подход носи резултат, ще проличи през следващите седмици по 3 признака: дали Украйна отново ще получава предупреждения за пускове на балистични ракети, дали Тръмп и Зеленски ще подновят преките контакти и дали обещаните британски санкции и пакети ще бъдат обявени. Ако американската подкрепа продължи да се свива, Бърнам ще трябва да избира между мълчанието за дизела и по-откритата критика, която Канада вече отправи.

Tiberius обяви сделка за 500 млн. долара за снаряда Sceptre с рамджет

🇺🇸🤝🇬🇧 Американската компания Tiberius Aerospace обяви договор на обща стойност 500 млн. долара с консорциум от британски технологични фирми за производство, лицензиране и разпространение на Sceptre – 155-мм артилерийски снаряд с въздушно-реактивен двигател на течно гориво, способен да поразява цели на разстояния до 150 км от стандартна гаубица на НАТО. Сумата и държавите по тази сделка са известни единствено от прессъобщение на компанията. В него не са назовани британските партньори, броят на снарядите, крайните клиенти и производствения график.

Партньорството е оформено като споразумение за техническа помощ по т.нар. Правила за международна търговия с оръжие (ITAR) – разрешението на Държавния департамент, без което американска компания в сферата на отбраната няма право да предава контролирани технически данни на партньори зад граница. Според Tiberius сделката включва съвместна инженерна работа, развитие на технологията и участие на британската промишленост в производството.

Сделката е за снаряд, който все още не е преминал изпитания на пълния си оперативен обсег, а го отличава двигателят. При снарядите, с които днес стрелят 155-мм оръдия, удълженият обсег може да се придобие по два основни начина. Газогенератор в дъното на снаряда (base bleed) запълва разредената зона зад него и намалява съпротивлението на въздуха. Малък ракетен двигател пък дава кратък допълнителен тласък след излизането от цевта. И при двата начина снарядът лети по-далеч, но през по-голямата част от траекторията нищо не го задвижва. Вместо това Sceptre носи ramjet, въздушно-реактивен двигател без подвижни части, сгъстяващ входящия въздух само със собствената си скорост и затова може да работи чак след като самото оръдие вече е придало на снаряда висока скорост. Така двигателят тласка снаряда през по-голямата част от полета, вместо само да го ускори в началото.

Производителят посочва и следните параметри. Снарядът достига около 3,5 пъти скоростта на звука и лети на височина над 19 800 метра. Полезният му товар е 5,2 кг, а вероятно кръговото отклонение е под 5 метра. Това е радиусът, в който пада половината от изстреляните снаряди. Точността се запазва, според данни от производителя, и при заглушаване на спътниковата навигация. Двигателят работи с масовите авиационни горива JP-4 и JP-8, а снарядът се изстрелва от наличните гаубици по НАТО стандарт без никакви промени по оръдието. Официалното му обозначение е TRBM 155HG.

Въпросът беше дали двигател на течно гориво ще издържи изстрела. На 21 април 2026 г. Tiberius съобщи, че при тестови стрелби в Ню Мексико от гаубица M777 на BAE Systems двигателят на Sceptre се е запалил в полет след претоварване от около 18 000 g при изстрела. Tiberius описа това като първия случай, при който снаряд с ramjet на течно гориво е изстрелян от стандартна 155-мм гаубица. Според нея при изпитанията са потвърдени и стабилният полет, контролираното въртене и разгъването на стабилизаторите. В същото това съобщение се твърди, че изпитанията са потвърдили 150 км оперативен обсег. Изпълнителният директор Чад Стийлбърг обаче каза, че следващата фаза на изпитанията, валидирането и сертифицирането изисква „много по-големи полигони“. Какво е разстоянието, прелетяно от снаряда в Ню Мексико, в съобщението не се уточнява.

Tiberius е основана през 2022 г. от Стийлбърг, съосновател на компанията за изкуствен интелект Veritone, и Анди Бейнс. Първите три години работи без публичност и представи Sceptre едва през май 2025 г. на конференцията Future Artillery в Лондон. През септември 2025 г. тя обяви договор с британското министерство на отбраната, с който Обединеното кралство стана първият клиент на технологията. По думите на Tiberius в разработката участват още Звеното за отбранителни иновации на Пентагона (DIU), което подпомага проверките и валидирането. Има и споразумение за съвместни изследвания с Центъра за въоръжение на Командването за развитие на бойните способности на Сухопътните войски на САЩ (DEVCOM Armaments Center).

Tiberius представя сделката като първото мащабно приложение на модела, наречен Defense-as-a-Service. Тя разработва, изпитва и валидира оръжието, а после го лицензира на одобрени производители и съюзни държави, които го правят в собствените си заводи. Веригата от изисквания, инженерна работа, доставчици, експортен контрол и производство се свързва чрез платформа с изкуствен интелект, наречена GRAIL.

„Най-голямото стратегическо предимство на Запада е свободата да изобретява, конкурира и строи“, заяви Стийлбърг. „Нашата амбиция е да превърнем това предимство в най-силното си оръжие: съвкупната сила на новаторите на свободния пазар.“

Съобщението до пресата цитира и началника на Генералния щаб на британската армия генерал сър Роли Уокър. „Сдържането зависи не само от това да имаш правилната способност, но и от силната индустриална и технологична база, която може бързо да отговори на нововъзникващите заплахи“, казва той. Според него сътрудничеството показва ползата от обединяването на британския и американския технологичен опит, „за да се проучат напреднали артилерийски технологии“, а инициативи като тази „съдействат за узряването на концепциите на бъдещето“. Генералът говори за проучване и за концепции, не за поръчка. Пенсионираният адмирал Гари Ръфхед, 29-ият началник на военноморските операции на САЩ, акцентира върху мащабите: „Съвременните конфликти затвърдиха един основен урок: капацитетът за боеприпаси остава от решаващо значение за поддържането на бойната мощ.“

Tiberius не е сама в надпреварата. Норвежката Nammo разработва заедно с Boeing снаряда Ramjet 155 по програмата XM1155 на Сухопътните войски на САЩ. Той е с ramjet на твърдо гориво, а през октомври 2023 г. екипът обяви рекорд за най-далечна стрелба с такъв снаряд от удължено оръдие ERCA с 58 калибър цев. Boeing посочва над 70 км обсег, а Nammo допуска до 150 км в зависимост от оръдието. В Азия, Индийският технологичен институт в Мадрас работи с изследователската лаборатория ARDE на Организация за научни изследвания и разработки в областта на отбраната (DRDO) по снаряд с ramjet за индийската гаубица ATAGS. При изпитания тя е стреляла с него на около 70 км, докато с досегашните си снаряди достига около 40 км. Течното гориво е онова, с което Tiberius се отделя от норвежко-американския и индийския проект, и ще се запази в основата на твърдението ѝ за световно първенство.

Войната в Украйна дава мярка за обещанието. Американският управляем снаряд M982 Excalibur, доставен на Украйна получи още през първата година на пълномащабната война, може да лети до 40 км от гаубица M777. Заявените за Sceptre 150 км са почти 4 пъти повече. Точността на Excalibur обаче се оказа уязвима. По данни от вътрешна украинска оценка, публикувана от The Washington Post през май 2024 г. дялът на попаденията с този снаряд е спаднал от 55% в началото на 2023 г. до 6% през август същата година заради руското заглушаване на GPS сигнала. Tiberius заяви, че Sceptre запазва прецизността си в условия на тежко електронно заглушаване и лети над обичайния обсег на заглушителите. Нито едно от двете изявления обаче още не е проверено в бойни условия или в независимо изпитание.

Сделката вероятно е по-скоро рамка за лицензиране и съвместна разработка, отколкото влязла поръчка на снаряди. В нея липсват количество и крайни клиенти, а единственият британски военен глас в съобщението говори за проучване. Тази оценка би отпаднала, ако бъдат назовани конкретни британски производители и министерството на отбраната обяви поръчка с предварително дефинирано количество снаряди. Тогава 500 млн. ще станат цена на боеприпаси, а не на технология. Самото оръжие ще се проверява на друго място: на полигон, достатъчно дълъг, за да покаже 150 км със заглушаване на сателитната навигация и с отклонение, измерено от някой извън компанията.

Американските бомбардировачи напуснаха RAF Fairford седмица след арестите край базата

🇺🇸✈️🇬🇧 ВВС на САЩ изтеглиха от британската авиобаза RAF Fairford всичките си бомбардировачи. На 4 октомври 2026 г. от нея излетяха последните 12 броя B-1B Lancer, а Пентагонът потвърди, че всичките бомбардировачи, разположени там, са се завърнали в базите си в САЩ. Изтеглянето дойде седмица след ареста на петима мъже край базата,  заподозрени в подготовка на терористичен акт, но причина не беше обявена от Пентагона. Изтеглянето беше потвърдено пред Associated Press от представител на ведомството, говорил при условие за анонимност, защото не е упълномощен да обсъжда въпроса. Първо го съобщи The Wall Street Journal.

Официалното изявление е кратко. Мерките за оперативна сигурност не са позволявали придвижването на самолетите и силите да бъде потвърдено в реално време, но сега ведомството може да признае, че всички бомбардировачи, разположени във Fairford, са се върнали в базите си в САЩ. Бомбардировъчната авиация, включваща B-1, B-2 и B-52, остава готова да нанася прецизни удари навсякъде по света, включително чрез операции с излитане и кацане в континенталната част на САЩ. Пред CBS News говорител на Пентагона преди това заяви, че бомбардировачите действат рутинно по света в подкрепа на глобалната бойна готовност.

Анонимен американски представител пред CNN представи случая по друг начин: бомбардировачите са върнати след неуточнена нова заплаха, дни след арестите. Той я нарича „реален инцидент“ и отбелязва, че е необичайно армията да ги връща в САЩ, вместо да ги премести към друга база в региона. The New York Times, цитирайки две американски официални лица, писа, че всичките 12 единици B-1B са изтеглени, след като командирите са получили нови предупреждения за ирански заговор срещу базата. Решението е било толкова спешно, че част от самолетите и екипажите са излетели, докато самолетите-цистерни за тяхното съпровождане още са били вдигани по тревога. Според един от източниците на вестника новите сведения са част от същите предупреждения, получени още през септември, но през това време подробностите са се увеличили, а усещането за спешност се е засилило през последните 24 часа преди изтеглянето. Пентагонът не потвърждава тази връзка.

Феърфорд в Глостършър, на около 160 км западно от Лондон, от десетилетия приема бомбардировачи на САЩ във времена на конфликти в Близкия изток. Обектът е оперативна база на Командването за глобални удари на ВВС, което управлява далекобойните удари. Наблюдатели от Military Air Tracking Alliance (MATA), общност, проследяваща военния въздушен трафик по публични данни, са отчитали десетки B-52 и B-1B, действали оттук от първите дни на войната срещу Иран. Според преброяването на MATA през Феърфорд са минали 29 различни бомбардировача. В разгара на операцията Epic Fury срещу Иран там са били около две дузини: приблизително 18 B-1B, свръхзвукови самолети само с конвенционално въоръжение, и шест B-52H. Шестте B-52H са си заминали още преди месеци, а B-1B са намалели от около 18 на 12. Според UK Defence Journal поне три от последните 12 са кацнали в Южна Дакота до края на 4 октомври. Част от самолетите са пристигнали във Fairford само дни преди 4 октомври при обичайна ротация, с която САЩ поддържат присъствие на B-1 в предни бази в Европа. B-1B оттук летяха срещу ирански цели през март и отново в края на юли. Лондон допусна през март американските операции от Fairford само с ограничена отбранителна цел, а Техеран е заявявал през юли, че всяка база, от която се удря територията му, е законна цел.

Арестите започнаха на 27 септември. Рано сутринта полицията в Глостършър получи сигнал за подозрителни превозни средства край базата, обяви сериозен инцидент в базата и задържа петима британски граждани от Лондон, всички на двайсет и няколко години. Първоначално подозрението беше за нарушения на Закона за взривните вещества, а после за подготовка на терористични актове. В три превозни средства нямаше взривни устройства, но беше открито количество бензин. Петимата бяха освободени под гаранция. Ръководителят на контратерористичната полиция помощник-комисар Лорънс Тейлър е заявявал, че разследващите проверяват дали нарушенията са извършени от посредници или от лица, действали съзнателно или несъзнателно от името на чужда държава. На 1 октомври полицията задържа шести мъж: 25-годишен мъж с британско и иранско гражданство, арестуван в лондонския район Уестминстър по подозрение в подготовка на терористични актове по чл. 5 от Закона за тероризма от 2006 г. Претърсени бяха два имота, а на 3 октомври полицията съобщи, че и той е освободен под гаранция. Старшият национален координатор на контратерористичната полиция Вики Ивънс определи разследването като изключително сложно и каза, че екипите проверяват всички възможни насоки, включително участие на чужда държава.

Британското правителство посочи Иран по-очевидно от полицията. Премиерът Анди Бърнам сподели пред BBC на 30 септември, че има силни индикации за иранско участие, но не обясни какво са били замисляли задържаните и на какво се основава подозрението. Иранското посолство в Лондон отхвърли обвинението като необосновано и злонамерено, а външният министър Абас Арагчи написа в X, че обвиненията са били отправени към погрешния адресат. Иранските държавни медии съобщиха на 1 октомври, че Иран е извикал британския посланик, а заместник-министърът на външните работи Маджид Тахт-Раванчи го е призовал да преразгледа своя подход към Иран. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви пред Fox News, че в случая има намеса на чужд субект, без да дава подробности. Тръмп разкритикува освобождаването на петимата и каза, че той не би постъпил така.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху също твърди, че страната му има роля в случая. В интервю за Daily Mail, публикувано на 3 октомври, той твърди, че Израел е предал на Обединеното кралство разузнавателни данни за нападение, подготвяно с иранска подкрепа, и че то е осуетено. Интервюто е посветено главно на британската забрана за търговия със стоки от селищата на Западния бряг и частичното оръжейно ембарго срещу Израел, а Нетаняху казва, че не е разговарял с Бърнам, който е на поста от два месеца. Публично от Даунинг Стрийт 10 не са потвърждавали израелска роля. Какво точно представлява заплахата, довела до изтеглянето на самолетите, и дали е свързана с арестуваните, не е обявено. Британското министерство на отбраната отказа коментар пред CNN, а към 5 октомври никой от задържаните не е обвинен.

САЩ открито обсъжда нови удари по Иран, въпреки първоначалните обещания на Тръмп, че кампанията ще продължи няколко седмици. Според The Wall Street Journal от 25 септември, получени от официални лица в САЩ, той е отхвърлил иранското предложение за 7-дневно примирие и е казал на съветниците си, че смята да поднови бомбардировките след изборите за Конгрес на 3 ноември. Предложението предвижда отваряне на Ормузкия проток и подновяване на ядрените преговори срещу вдигане на блокадата на пристанищата на Иран. Тръмп се колебае да поднови големи бойни действия отчасти защото иска да запази свитите запаси с боеприпаси за други случаи. На 3 октомври пред журналисти той заяви, че предстоят решения за Иран и че въпросът е дали ще бъде по лесния, или по трудния начин. Примирието от април и меморандумът от юни не издържаха: на 10 юли Тръмп обяви примирието за приключило, а от началото на септември двете страни отново си разменят удари. Към региона пътуват ядреният самолетоносач USS Theodore Roosevelt, както и амфибийната група на USS Makin Island с над 7000 моряци и 2000 морски пехотинци. Според американски представител това може да доведе до три самолетоносача в региона още до края на октомври. Пентагонът изтъква, че ВВС могат да нанасят удари и от континенталната територия на САЩ. Към 5 октомври нито той, нито британското министерство на отбраната са обявили кога, ако изобщо, бомбардировачите ще се върнат във Fairford.

Япония за първи път санкционира кораби от руския сенчест флот

🇯🇵🚫🇷🇺 Япония за първи път наложи санкции на кораби, според които ремонтът, застраховката и други услуги за 35 плавателни съда, свързани с т.нар. „сенчест флот“ на Руската федерация, се нуждаят от специално разрешение от държавата. Разрешение е нужно и за заемите и гаранциите при покупката, продажбата и наемането им. Япония замразява и активите на 33 руски компании и 9 физически лица, спира износа за 4 фирми в Турция и ОАЕ и въвежда нова забрана за износ към Русия на стоки, които укрепват промишлената ѝ база. Мерките са обявени съвместно от министерствата на икономиката, външните работи и финансите. Това са първите японски ограничения срещу Москва от 12 септември 2025 г. и първите при настоящия премиер Санае Такаичи.

Корабите са вписани със своите номера в Международната морска организация (IMO), без посочени имена и знамена на държави. Според японската новинарска агенция „Джиджи“ това са плавателни съдове, които превозват руски суров петрол и помагат на Москва да заобикаля санкциите, а ограничаването на ремонта и застраховката трябва да намали приходите от продажбата на петрол. Режимът на санкции влиза в сила още в деня на неговото обявяване, но договорите, сключени преди него, могат да се изпълняват до 1 ноември. Съобщението не посочва кои стоки обхваща новата забрана.

С тази стъпка Япония насочва натиска не само към руския петрол, но и към танкерите, които го превозват. Досега нейните мерки срещу търговията с петрол на Руската федерация, включително таванът на цената, свален до 47,60 долара за барел през септември 2025 г. не засягаха конкретни танкери. Европейският съюз прилага същия инструмент в много по-големи мащаби: със своя пакет №21 от юли той вписа още 41 кораба и списъкът му достигна 673. „Джиджи“ определя решението на Япония като привеждане в съответствие с мерките на европейските държави, които втвърдиха линията си към Русия.

Новите имена в списъкa със замразени активи са предимно от руския военно-промишлен комплекс. Три от фирмите „Алабуга Девелопмент“, „Алабуга Машинери“ и „Дрейк“ са регистрирани на адрес в специалната икономическа зона „Алабуга“ в Татарстан, където се произвеждат ударните дронове „Геран-2“, руската версия на иранския дрон камикадзе „Шахед-136“. В списъка влизат още „Мотовилихински заводи“, Тулският машиностроителен завод, „Барнаултрансмаш“, „Уралдронзавод“, фондът за оръжейни технологии „Лобаев“, 53-ти арсенал и криптоборсата Garantex Europe.

Сред деветимата са двама висши служители на държавната корпорация „Ростех“ – заместник-генералният директор Дмитрий Леликов и Василий Бровко и основателят на оръжейната марка Lobaev Arms Владислав Лобаев. Останалите са ръководители и собственици на руски компании, сред които генералният директор на „ВНИИР-Прогрес“ Владислав Костин. Износът е забранен за турската Solid Tarim Inovasyon от Аланя и за три компании, регистрирани в ОАЕ: Amegino FZE, Auto Parts East FZCO и MOTO Export DWC. Японската преса свързва тази забрана с опитите стоките да стигат до Русия през трети страни.

Официалните документи обясняват мерките с войната в Украйна и действията на другите водещи държави. Обществената телевизия NHK обаче свърза възможните нови ограничения с още един повод. На 14 август тя съобщи, че правителството обмисля по-строг натиск към Русия в отговор на посещението на президента Владимир Путин на Итуруп ден по-рано, първото му пътуване до южните Курилски острови, които Япония смята за своя територия. На 20 август главният секретар на кабинета Минору Кихара заяви, че Токио обсъжда варианти за отговор.

Пакетът на Япония идва ден след този на Обединеното кралство. На 1 октомври Даунинг Стрийг 10 добави 31 нови цели: 23 души и организации и 8 кораба. Сред корабите са 3 от сенчестия флот, 2 плавателни съда за зареждане с гориво в морето, и 3 руски газовоза за плаване в арктически ледове. Последните („Алексей Косигин“, „Константин Посиет“ и „Пьотър Столипин“) са от ледовия клас Arc7, който им позволява да плават в тежки условия без ледоразбивач, и са построени специално за проекта Arctic LNG 2. „Пьотър Столипин“ е вписан, преди да е влязъл в търговска експлоатация: през септември корабостроителен завод „Звезда“ го подготви за изпитания в движение. Списъкът включва 8 лица, обвинени в произволни арести и изтезания на украински цивилни, 7, отговорни за идеологическа обработка и милитаризация на украински деца, както и 7 рупора на руска дезинформация, 4 от които грузински граждани. „Удряме както приходите, които помагат да се поддържа руската агресия, така и извършителите на тези ужасяващи престъпления срещу украински цивилни, включително деца“, заяви министърът за Европа лорд Ууд от Анфийлд.

Същия ден Великобритания разшири съществуващите лицензи и към втечнения природен газ (LNG) „целево и за ограничен срок“, за да подкрепи енергийната сигурност на Южна Корея и Япония. Министерството на финансите на САЩ удължи до 18 декември изключението, което позволява доставки от проекта „Сахалин-2“ за Япония. По данни на оператора „Сахалинская енергия“ Япония е купила 58% от втечнения газ на проекта за 2025 г. Дългосрочните ѝ договори с него покриват около 9% от пълните обеми на японския внос на LNG. Японските компании Mitsui и Mitsubishi държат съответно 12,5% и 10% дял от проекта.

Кремъл отправи предварително предупреждение за отговор. На 31 август говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви пред „Интерфакс“, че страната си запазват правото на ответни стъпки, докато Токио следва западната санкционна политика, и че заместник-министърът Михаил Галузин е заявил това пред японския посланик Акира Муто на 18 август. Предишният пакет санкции от Токио получи отговор два месеца по-късно: на 11 ноември 2025 г. Русия наложи безсрочна забрана за влизане в страната на 30 японци, сред тях журналисти и учени.

Петима задържани край RAF Fairford по подозрение в подготовка на терористичен акт

🇬🇧🚨 Британската антитерористична полиция задържа петима мъже край RAF Fairford, авиобазата в Глостършър, от която американски бомбардировачи излитат за нанасяне на удари срещу Иран, по подозрение в подготовка на терористичен акт. Сигналът е подаден малко след полунощ от жители на съседното село Уелфорд, които забелязали три бели буса. Мъжете първо бяха арестувани по Закона за взривните вещества, след което по чл. 5 от Закона за тероризма от 2006 г. Армейски сапьори още изследват превозните средства, а разследващите не съобщават дали там е имало взривни вещества.

Хронологията е изложена в изявление на полицията за борба с тероризма, която води разследване. Около 00:45 ч. тя получава сигнал за три подозрителни превозни средства, за които по всичко личеше, че пътуват към базата. Около тях е отцепен район с радиус 400 метра. Докато трае огледът, близо 85 домакинства са били евакуирани и временно настанени в близък спортен център. „Разследването се намира в ранен етап и петимата мъже остават в ареста. Работим в тясно сътрудничество с партньорите си, за да изясним всички факти“, заяви заместник помощник-комисарят Вики Евънс, старши национален координатор на полицията за борба с тероризма. Полицията на Глостършър обяви режим за действие при голям инцидент, при който всички спешни служби работят под общо ръководство, но още на сутринта увери, че счита ситуацията за овладяна.

Операцията не е започнала по разузнавателни данни, съобщи агенция Press Association, т.е. следователите не са предварително наясно с готвения заговор. Помощник-главният полицай на Глостършър Ричард Окоун също каза пред CNN, че арестите са били извършени след сведения на местни жители. Джулиан Тъдсбъри, който от 30 години живее в Уелфорд, разказа, че трите буса са спрели в средата на селото и една жителка веднага е подала сигнал. „Явно са звънели на полицията на базата, но никой не вдигна. Телефонът просто звънеше, затова тя набра 999“, каза той. Друга жителка чула хеликоптери над селото около 2 ч. през нощта, а около час по-късно пристигнали и машините на сапьорите, разказа тя пред CNN.

Кадри, заснети от въздуха и излъчени от BBC и Sky News, показаха робот за обезвреждане на бомби между трите бели буса, спрели в горичка край Fairford. Задните врати на два от тях са отворени, а около тях лежат големи черни предмети. Потребителят InsiderGeo в X посочи, че единият бус носи надпис FUEL2YOU с лого в червен цвят, докато превозните средства на фирмата за доставка на гориво FUEL2U са в зелено. Надписът не е коментиран официално. Конфискуваните материали се изследват, за да се установи колко са опасни и дали технически биха могли да бъдат използвани за атака, пише The Guardian. Самоличност на задържани не е оповестена, както и мотивът им, а никой официално не е потвърдил, че целта е била авиобазата.

Охраната около RAF Fairford е засилена още преди тази нощ. Съобщенията, за които Frontline Monitor писа по-рано днес, се появиха вечерта на 26 септември, около 4 часа преди обаждането, в профила DefenceGeek и публикации на журналиста Кристофър Шарп. Според тях базата е преминала FPCON Delta – най-високата степен, с която Пентагонът определя защитата на военните си обекти срещу терористична заплаха. На 27 септември Press Association също съобщи за Delta във Fairford и за Charlie, следващата по строгост степен, в RAF Lakenheath в Съфолк. ВВС на САЩ не потвърдиха нивото и повториха, че от съображения за оперативна сигурност не обсъждат конкретни мерки. Местна жена, която живее край Fairford от 50 години насам, заяви пред агенцията, че на всички входове са поставени „много тежки машини“, като зад някои от тях и „огромни бетонни стени“, включително на пътя за Уелфорд. Друг жител описа пред CNN седмицата преди арестите с думите „като град призрак“.

Според Министерство на отбраната на САЩ Delta се въвежда при атака в района или при информация за непосредствено предстоящо действие срещу конкретен обект. Британските полицаи обаче са научили за бусовете от жителка на селото, чието обаждане до охраната на базата по думите на Тъдсбъри остава без отговор. Съобщенията от 26 септември не засягаха само Fairford. Същата вечер, по наблюдения, цитирани от популярното издание The Aviationist, хеликоптер на Източноанглийската въздушна линейка е получил отказ за прелитане през контролираната военна въздушна зона на RAF Mildenhall. Засилената охрана беше засегнала в повече от една американска база в Обединеното кралство, а не само онази, край която бяха открити бусовете. Нито ВВС на САЩ, нито британските власти са обяснили какво е предизвикало мерките.

Министърът на отбраната Уес Стрийтинг заяви, че „можем да сме спокойни, че ситуацията се овладява“, и точно затова екипите за спешно реагиране и въоръжените сили са в денонощна готовност. Говорител на правителството съобщи, че премиерът Анди Бърнам получава информация за развитието, и отказа други коментари, докато разследването продължава. Говорител на ВВС на САЩ заяви, че 501-во крило за бойна поддръжка, което отговаря за американското присъствие във Fairford, „остава бдително и ще предприеме нужните мерки, за да гарантира безопасността и сигурността на американските военнослужещи, цивилни служители, подизпълнители и техните семейства“.

RAF Fairford е база на Кралските ВВС и ключова точка за разполагане на стратегически бомбардировачи от Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC) в Европа, където неведнъж са пребивавали B-52H Stratofortress и B-2 Spirit. През март Даунинг Стрийт 10 разреши на САЩ да я използват за удари по ирански ракетни обекти, атакуващи корабите в Ормузкия проток, и оттогава оттам срещу Иран са летели B-1B Lancer и B-52H. На 23 юли Революционната гвардия посочи Fairford поименно и обяви, че „всяка база, използвана за нахлуване на иранска територия, е наша законна цел“. Следователите извършват проверка Иран ли стои зад евентуален заговор или друга държава, но източници от службите споделиха пред The Guardian, че нито една версия не може да бъде изключена. Британските власти не са свързали задържаните лица с конкретна държава. Нивото на терористична заплаха в Обединеното кралство е на ниво „сериозно“ от 30 април, което означава, че атака е „много вероятна“.

В Германия продължават разследванията по два случая с дронове край летища. През нощта срещу 4 август в охраняемата зона на летище Лайпциг/Хале, до украински транспортен самолет Ан-124, беше открит дрон с експлозив от военен клас, а на 1 септември федералното правителство обяви, че отговорност носи Русия. В средата на септември фермер намери разбит дрон край авиобаза Вунсторф в Долна Саксония, където са базирани транспортните самолети A400M на Бундесвера. По данни на NDR, WDR и Süddeutsche Zeitung от 22 септември на няколко метра от останките е открито вещество, което следователите смятат за взривно. Конструкцията на дрона има съществени прилики с тази на дроновете от Лайпциг, а поне една негова част е отпечатана на 3D принтер. Същите неназовани следователи обаче допускат, че апаратът е лежал там до две години, като за момента не е установена връзка между двата случая. Не е установена и връзка между германските разследвания и арестите край Fairford.

Законът за тероризма позволява петимата да бъдат задържани до 14 дни без повдигнати обвинения. В този срок експертизата трябва да покаже дали в бусовете е имало взривни вещества, годни за нападение, а ако бъде повдигнато обвинение, в него ще бъде посочена и целта. Потвърждение от ВВС на САЩ за степента на охрана вечерта на 26 септември би показало дали американското командване във RAF Fairford е очаквало конкретна заплаха, с която полицията на Глостършър не е била наясно. Дотогава официално трите буса са свързани с RAF Fairford само чрез посоката, в която според антитерористичната полиция са пътували.

ВВС на САЩ не коментират съобщенията за FPCON Delta в RAF Fairford

🇺🇸🚨🇬🇧 Непотвърдени съобщения от 26 септември твърдят, че британската авиобаза RAF Fairford в Глостършър е преминала в режим FPCON Delta – най-високата от петте степени (Normal, Alpha, Bravo, Charlie и Delta) в системата на Пентагона за защита на военните обекти от терористични заплахи. От там тежки бомбардировачи B-1B Lancer участват във въздушни удари по цели в Иран. Според същите публикации в RAF Lakenheath в Съфолк е въведена степен Charlie, непосредствено под Delta; за RAF Mildenhall е посочена единствено такава възможност. ВВС на САЩ нито потвърдиха, нито отрекоха: говорител отговори, че от съображения за оперативна сигурност няма да обсъжда конкретни мерки.

Съобщението тръгна от профила DefenceGeek в X. Авторът му следи военни полети, основател е на групата за разузнаване от открити източници (OSINT) MATA и старши редактор в UK Defence Journal, но се позовава на собствени източници. Според публикацията хората, които снимат самолетите край оградата, отчитат, че мерките за сигурност са „значително засилени в сравнение с последните 7–8 месеца“. Посоченият период приблизително съвпада с времето от пристигането на бомбардировачите в началото на март. Delta и Charlie авторът предава само като „съобщения“, а за Mildenhall сам добавя „възможно“. Друго сведение от място е публикация във Facebook, чийто автор пише от Fairford, че полицията току-що им е съобщила за код „stay safe“, и пита дали някой е наясно с причината. Публично обяснение от полицията на Глостършър към 27 септември няма.

Коментара на ВВС на САЩ публикува журналистът Кристофър Шарп, основател на вестник Liberation Times и сътрудник на Daily Mail. „Запознати сме с текущите съобщения. От съображения за оперативна сигурност няма да обсъждаме конкретни мерки за защита на силите“, заяви говорителят. Останалата част от отговора, според която 501-во крило за бойна поддръжка, отговорно за Fairford, „остава бдително“ и постоянно прави оценка какви мерки да въвежда или променя, повтаря дума по дума изявлението на крилото пред BBC от 17 март. Тогава поводът бяха параваните и затворените пътища около Fairford, въведени заради наплива от наблюдатели на самолети в първите седмици на войната.

Базите в Съфолк имат собствен прецедент. В Lakenheath е разположено 48-о изтребително крило с F-35A и F-15E, докато в Mildenhall са самолетите за зареждане във въздуха на 100-о крило за въздушно зареждане. От 20 до 24 ноември 2024 г. над двете бази и над съседния Feltwell бяха забелязвани малки дронове, а на 26 ноември Командването на ВВС на САЩ в Европа съобщи за такива и над Fairford. Обединеното кралство изпрати около 60 военнослужещи от Кралските ВВС в подкрепа. ВВС на САЩ в Европа обаче отговаряха на въпросите със същата формула, че не обсъждат конкретните мерки за защита на силите.

По дефиниция на Пентагона Delta се прилага „в непосредствения район, където е извършена терористична атака, или когато е получена информация, че терористично действие срещу конкретно място или лице е непосредствено предстоящо“. Обикновено се обявява локално и не е предвидена да се поддържа дълго. Мерките ѝ личат и отвън: всеки човек и всяко превозно средство се идентифицират без изключение, като пратките и багажът се претърсват, с местните власти се обсъжда затварянето на пътища, а достъпът се свежда до служителите, нужни за изпълнение на задачите. Charlie стои едно ниво по-ниско и се въвежда, когато инцидент или разузнавателни данни сочат, че има вероятност за извършване на атака. Даденото регионално командване определя общото ниво, но командирът на отделна база може да го повиши, ако прецени, че данните за заплаха са достоверни.

В броя си от 12 септември 2001 г. Wiltshire Gazette & Herald цитира говорител на Европейското командване на САЩ (EUCOM), потвърдил, че във Fairford е въведено „най-високото ниво на сигурност“ Delta. По същото време обаче Пентагонът обяви Delta за американските сили по целия свят, а не за отделна база. През юли 2016 г. в Delta премина турската авиобаза Инджирлик, която също е разположена в зоната на отговорност на EUCOM. По време на опита за преврат турските власти спряха тока и движението към базата, а нейният турски командир беше арестуван. Според Los Angeles Times седмица по-късно Инджирлик все още е Delta.

Преминаването в Charlie също е необичайно според цитираните американски служители. На 30 юни 2024 г. в тази степен преминаха гарнизонът в Щутгарт, където е щабът на EUCOM, Рамщайн и Авиано в Италия. Американски служител каза пред CNN, че такова ниво не е виждано „поне от десетилетие“ и че то сочи „активна и надеждна заплаха“. Двама служители, цитирани от Associated Press, обясниха решението със съвкупност от фактори: изборите във Франция и Обединеното кралство, Олимпийските игри, големите спортни събития и войните в Украйна и Газа. Те допълниха, че не знаят за конкретна заплаха. На 3 юли Рамщайн беше върнат в Bravo, степента, която след 2001 г. стана обичаен режим на много американски бази.

Американски самолети от Fairford провеждат операции срещу Иран от март, докато в регистрите на местни наблюдатели към 15 септември фигурират 12 тежки бомбардировача B-1B Lancer и един разузнавателен U-2S Dragon Lady. На 23 юли Революционната гвардия на Иран посочи базата поименно и заплаши, че „всяка база, използвана за нахлуване на иранска територия, е наша законна цел“. От 30 април националното ниво на терористична заплаха в Обединеното кралство е „сериозно“, второто най-високо по скалата на местните служби, което означава, че атака е „много вероятна“.

На 21 септември централното командване на въоръжените сили на Иран „Хатам ал-Анбия“ съобщи, че има информация, че САЩ се готвят да подновят ударите. До 22 септември нито един официален представител на Вашингтон не е коментирал твърдението. Към 26 септември Тръмп отхвърли 7-дневния план на Иран за край на войната и отваряне на Ормузкия проток. Според The Wall Street Journal той е казал на съветниците си, че очаква бомбардировките да бъдат подновени след междинните избори в САЩ през ноември. Никоя американска или британска институция не е свързала иранските изявления с мерките във Fairford.

Засилената охрана е трудно да се различи отвън от учение. През ноември 2025 г. 501-во крило проведе във Fairford учението Pathfinder Sentinel 25-05, при което охраната сменяше табелите със степента на входовете според сценария. По време на едно от ученията в Lakenheath бюлетин на базата предупреди персонала за опашки на входовете заради пълната проверка на документите, за претърсване на автомобили и възможни затворени пътища. Това са същите признаци, които при реална опасност вижда наблюдателят до оградата.

📸 Снимка: Любители на авиацията наблюдават как бомбардировач B-1B Lancer се приближава за кацане на военновъздушна база „Феърфорд“ (RAF Fairford) в Глостършър. (Andrew Fox/The Guardian)

Британските ВВС заглушават чужди спътници от година с наземна система

🇬🇧🛰️ Кралските военновъздушни сили на Великобритания използват от около година наземна система за електронна война срещу чужди спътници, съобщават BBC и The Telegraph, цитирайки неназовани източници в отбраната. По думите на един от тях системата вече е използвана „за да възпрем нашите противници“. Разкритието съвпада със създаването на първото британско специално подразделение за противодействие на заплахи в космоса – Трета ескадрила за космическо въздействие (No. III Space Effects Squadron).

Двете медии разкриха съществуването на заглушителя на 23 септември. Според BBC той може да затрудни чужди спътници да проследяват британските подводници с ядрено оръжие и да наблюдават чувствителните операции, включително на специалните части. The Telegraph цитира висш представител на отбранителното ведомство, според когото устройството „заслепява“ разузнавателните спътници, като им пречи да предават данни към наземните станции. Изданието смята, че системата е използвана за прикриване на движения на специални части и на военни бази от сателитно наблюдение. Събеседникът характеризира способостите на Обединеното кралство в тази област като „водещи в света“, но отказва да уточни срещу чии сателити е бил използван заглушителят. Публичното название на системата не е известно.

Същият източник дава пример за възможно приложение при конфликт: ако противник използва спътникова връзка, за да управлява оръжие, насочено към британските сили, заглушителят може да прекъсне връзката. Описаният механизъм не предполага физическо унищожаване на спътника, а смущаване на сигналите, чрез които той получава команди и предава данни. В този смисъл „заслепяването“ значи да се прекъсне обмена на информация, а не непременно да се въздейства върху сензори. Ефектът е описан като временен, докато продължава излъчването, и не създава отломки в орбита.

Министерството на отбраната на Обединеното кралство обяви, че новата ескадрила ще противодейства на враждебни действия, включително с радиоелектронни средства, и ще затруднява, ограничава или блокира действията на противника. Тя ще подкрепя както отбранителни, така и настъпателни космически операции и ще се разраства с въвеждането на нови системи.

Доскоро Британското космическо командване разполагаше с Първа ескадрила за космически операции и Втора ескадрила за космическо предупреждение, които следят обстановката в космоса и предупреждават за заплахи. Трета ескадрила е първата, създадена специално за противодействие. The Telegraph отбелязва, че именно тя управлява заглушителя. Формированието е част от усилията за подсигуряване на контрол над космическото пространство, заложени в националната космическа стратегия. До 2030 г. тя предвижда 880 млн. паунда за разузнаване от орбита и контрол на космическото пространство.

Обединеното кралство официално се отказа от изпитания на противоспътникови ракети, които разрушават мишената си. Според The Telegraph страната няма оръжия в космоса, а висшето ѝ военно командване счита разполагането на такива за безотговорно и не проявява интерес към него. Описаната наземна система има съвместимост с тази позиция: тя въздейства с радиосигнал, насочен към временно прекъсване на връзката, без физическо унищожаване на чуждия апарат.

Разкритието съвпадна с първата британска конференция „Космическа мощ“ (Space Power) в Лондон. На нея речи произнесоха министърът на отбраната Уес Стрийтинг и началникът на щаба на ВВС, главен маршал на авиацията сър Харв Смит.

„Контролът над моретата беше основата на възпирането през XIX век“, припомни Стрийтинг. През XX век, продължи той, тази роля е имал контролът над небето, а „този век ще зависи от контрола над космоса“. По думите му зависимостта на Обединеното кралство от сателити е „точно причината те все повече да са под заплаха“. Той посочи значението им за навигацията, мобилните мрежи, банковите приложения, прогнозите за времето, енергийните доставки и финансовите разплащания. Според цитирана от него оценка загубата само на GPS би струвала на британската икономика 1,4 млрд. паунда дневно.

Министърът заяви, че заплахата нараства, развива се по-бързо и става все по-сложна. Като аргумент той посочи увеличението със 70% на общия брой действащи китайски и руски спътници между 2019 и 2021 г. Сам по себе си този ръст обаче не установява предназначението им или намеренията за използването им. Стрийтинг припомни и разкритие от тази година, според което от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. два руски спътника са прихващали комуникациите на поне 12 европейски спътника.

Смит говори за „безпрецедентни заплахи“, както и за „все повече безотговорни и провокативни действия“ от противници. Първият му пример беше от май. По думите му британското командване е проследило как 5 руски военни спътника се приближават до 2 финландски търговски апарата на разстояние, което позволява бързо допълнително сближаване. Той определи маневрите като „необичайни и опасни“. Министерството не назова двата финландски спътника.

Отделен анализ на американската компания Integrity ISR, публикуван на 22 май, свързва руските маневри с конкретен апарат. Според него към средата на месеца 5-те сателита от „Космос-2610“ до „Космос-2614“ са променили наклона на своите орбити от 97,0 на 97,8 градуса. Така този показател се изравнява с наклона на орбитата на ICEYE-X36 – радарен спътник на финландско-американската компания ICEYE, чиято спътникова групировка доставя изображения на Украйна от 2022 г.

Промяната на орбиталната равнина изисква значително количество гориво и може да представлява стъпка към сближаване с друг сателит. Според изчисления на Integrity ISR маневрата изисква промяна на скорост от 105 метра/сек. за всеки от 5-те руски спътника – необичайно голяма според анализаторите за апарати за наблюдение или комуникации. Изравняването на орбиталния наклон обаче само по себе си не доказва, че орбитите съвпадат, нито установява намерение за нападение. Анализът посочва един възможен обект на интерес и не изяснява самоличността на двата апарата, за които говори Смит.

Вторият пример на Смит е от юни, когато руска сателитна групировка е била определена като източник на смущения в GPS сигнала над Европа, Гренландия и Канада. По думите му тези смущения са регистрирани през поне 75 дни от 2019 г. насам. Изследване, публикувано в списание Navigation от екип с участието на Тод Хъмфрис, свързва краткотрайни прекъсвания с продължителност до около 10 секунди с руски сателити.

Опитите за въздействие върху британски спътници бяха описани публично още на 3 октомври 2025 г. от тогавашния началник на Британското космическо командване, генерал-майор Пол Тедман, заяви пред BBC, че Русия всяка седмица се опитва да заглушава британски военни спътници с наземни системи. По думите му други спътници използват бордовата си апаратура, за да следят британските и да се опитват да събират информация от тях.

Британското разкритие идва 9 дни след американско изявление за разполагане на оръжия в орбита. На 14 септември министърът на ВВС на САЩ Трой Мийнк обяви на конференцията Air, Space & Cyber в Мериленд, че САЩ са разположили в космоса „оръжия за контрол на космоса, способни да защитават обединените сили от враждебни действия“. Мийнк не уточни вида на оръжията или кога са били разположени.

Китайското външно министерство предупреди срещу превръщане на космоса в „бойно поле“ и надпревара в усилията по превъоръжаване. Москва заяви, че космосът трябва да бъде „свободен от всякакви оръжия“. САЩ от своя страна обвиняват Русия и Китай, че разработват свои собствени активи за космическа война, сред които електронни заглушители, лазери за заслепяване на спътници и снаряди, изстрелвани от апарат в орбита.

Американският наземен аналог на британската система е публично известен. На 8 юни Космическите сили на САЩ приеха на въоръжение заглушителя Meadowlands на L3Harris — мобилна система от наземни радио установки, прекъсвайки сателитнни комуникации на противника. Тя е наследник на Counter Communications System, използвана от 2004 г. САЩ открито признават, че разполагат с подобни средства, от повече от две десетилетия. Следователно ключовото в британското разкритие е не появата на нов клас оръжие, а самото твърдение, че британска система вече е била използвана.

Източникът описва употребата ѝ като възпиране. Публичното разкриване на подобна възможност може да служи като предупреждение към потенциален противник. В този ред на мисли изявлението за около година използване на заглушителя може да има по-съществено значение като част от възпирането, отколкото като свидетелство за технически пробив. Публичната информация не позволява да се оцени ефективността му.

Обединеното кралство разполага с малък брой военни спътници за наблюдение и комуникации и в космоса разчита предимно на значително по-голямата сателитна групировка на Космическите сили на САЩ. Докато Вашингтон заявява, че разполага с оръжия в орбита, описаното британско средство въздейства от земята и има временен ефект. Това очертава сегашния публично заявен подход на Лондон, но не доказва, че всички бъдещи британски средства ще бъдат наземни и обратими.

Разпределянето на предвидените 880 млн. паунда ще даде по-конкретна представа за посока на развитие. Приоритет за наземни системи и космическо разузнаване би подкрепил очакванията за продължение на този подход. Обявяването на британска програма за апарати, предназначени да поразяват чужди спътници в орбита, би означавало промяна. Програма само за близки орбитални маневри би изисквала отделна нова оценка на предназначението и сама по себе си не може да бъде доказателство за такава промяна.

Британски разузнавач загина при катастрофа в Украйна, втора смърт за девет месеца

🇺🇦🇬🇧 Майор Пол Уилкс, 40-годишен офицер от Разузнавателния корпус на британската армия, загина при катастрофа в Украйна на 12 септември, далеч от фронтовата линия. Това съобщи Министерството на отбраната на Обединеното кралство. Уилкс е вторият британски военнослужещ, загинал в Украйна за по-малко от една година: през декември 2025 г. при злополука там загина ефрейтор Джордж Хули от Парашутния полк.

В първото съобщение, публикувано в понеделник, 14 септември, името на загиналия не беше споменавано. Ведомството съобщи, че военнослужещ е загинал в събота, докато пътувал с превозно средство. Близките му били уведомени и поискали време, преди да бъдат оповестени подробности. Според британските медии смъртта на Уилкс не е свързана с бойни операции. Два дни по-късно министерството публикува некролог. Нито едно от двете изявления не внася уточнения в коя област е станал инцидентът, дали е участвал друг автомобил, има ли други пострадали и каква задача е изпълнявал офицерът в страната.

Съобщението съдържа значително повече детайли за неговата военна кариера. Роден на 13 ноември 1985 г. Получава първото си офицерско звание на 14 април 2012 г. след завършване на Кралската военна академия в Сандхърст. През цялата си офицерска кариера служи в Разузнавателния корпус, където достига майорски чин. Участва в няколко мисии, включително в Афганистан. Награден с два медала за оперативна служба. На 7 май, четири месеца преди смъртта си, получава и медал за дълга служба и безупречно поведение. Оставя съпруга и двама сина.

Неговият командир, чието име и поделение не са оповестени, го описва като човек, близък с всички около себе си. „Дори в напрегната обстановка Пол запазваше острото чувство за хумор и искрената сърдечност, която го сближаваше с всеки в поделението. Беше човек с голям интелект, но за онези, с които служеше, оставаше приятел“, казва той. По думите му Уилкс често говорел за любовта към съпругата и синовете си и за благодарността си към тях, защото подкрепата им му позволява да се справя толкова добре в службата. „Майор Уилкс беше олицетворение на най-добрите традиции на британските въоръжени сили. За мен беше привилегия да служа заедно с него. Ще ни липсва“, добавя командирът.

Бившият му командир казва, че Уилкс е имал да даде още много на поделението си и на хората под своето командване, и го описва като изгряваща звезда в разузнаването. Некрологът завършва с няколко думи от генерал-лейтенант Матю Джоунс – началник на военното разузнаване на Обединеното кралство и почетен командир на Разузнавателния корпус. „Пол беше изключителен ръководител и без съмнение един от най-талантливите разузнавателни офицери на своето поколение“, пише Джоунс. Според него Уилкс запазвал спокойствие под напрежение дори в най-тежките условия, а първата му грижа винаги бил екипът.

Министърът на отбраната Уес Стрийтинг поднесе съболезнования от името на британското правителство. „Майор Уилкс служеше на тази страна с гордост и всеотдайност. Загубата му ще бъде дълбоко усетена от хората около него“, заяви той. По думите на министъра смъртта на офицера напомня за огромната жертва, която военнослужещите и семействата им правят в служба на страната.

Лондон признава, че в Украйна има малък брой британски военнослужещи, които охраняват дипломатите и подпомагат украинските въоръжени сили. Тяхната численост, места на разполагане и конкретни задачи не са публично известни. Съобщенията за загинали разкриват отделни подробности за това присъствие, но не дават цялостна представа за него.

Лондон признава, че на терен в Украйна има ограничен брой британски военнослужещи, които охраняват дипломатите и подпомагат въоръжените сили. Тяхната численост, местата на разполагане и конкретните задачи не се съобщават подробно. На 27 февруари 2024 г. говорител на тогавашния премиер Риши Сунак изрично потвърди присъствието на британски военнослужещи в подкрепа на украинската армия, докато в същото време отхвърли планове за мащабно разполагане.

Отделни сведения за по-широк кръг задачи се появиха още през 2022 г. През декември генерал-лейтенант Робърт Магоуан разказа в Globe and Laurel, изданието на Кралската морска пехота, за две изпращания на специално подразделение 45 Commando в Украйна. Първото, през януари, било свързано с евакуацията на британското посолство от Киев към Полша. През април морските пехотинци се върнали, за да подпомогнат възстановяването на дипломатическата мисия и да осигурят защита на персонала ѝ. Магоуан допълва, че в двата периода те подпомагали други, неуточнени операции в чувствителна обстановка и условия на висок политически и военен риск. Той не уточнява тяхното естество, а описанието само по себе си не установява участие в бойни действия.

През април 2023 г. изтекли документи на Пентагона дадоха друго парче от пъзела. Според публикуваните сведения през февруари–март в Украйна се намирали 50 британски военнослужещи от специалните сили, при общо 97 от изброените западни държави. Документите не уточняват дали задачите включват обучение, охрана или бойни операции. Британското министерство на отбраната предупреди за сериозни неточности в изтеклия масив и призова твърденията да не се приемат безкритично. Числото 50 остава откъс от изтичане на документи, а не официално потвърдена численост; то не може да се използва и като актуална оценка за британското присъствие.

Непубличната британска подкрепа има и разузнавателно измерение. По време на речта си в Париж на 29 ноември 2024 г. директорът на MI6 Ричард Мур заяви, че службата продължава традицията си на секретни действия, помагайки на Украйна да се защитава от пълномащабната руска война срещу нея. Той не посочи конкретни операции, численост или местоположение на служители. Изявлението потвърждава подкрепа, но не изяснява нейния обхват и не позволява дейността на MI6 да бъде приравнена с тази на Разузнавателния корпус на армията, в който служи Уилкс.

Журналистически разследвания описват и британска роля във военното планиране. През април 2025 г. The Times публикува материал за участието на адмирал Тони Радакин и генерали Роли Уокър, Чарли Стикланд и Джим Хокенхъл в стратегическо консултиране, разузнавателен обмен и координация с Киев. Ежедневникът разказва и за британско посредничество при разногласия между украинското и американското командване около контраофанзивата през 2023 г. Тези сведения очертават влияние над планирането, но не установяват британско командване на украински части или постоянно присъствие на посочените командири в страната.

Съобщенията за загинали разкриват допълнителни подробности за това присъствие. Такъв беше случаят с Хули. 28-годишният ефрейтор почина на 9 декември 2025 г. от наранявания, получени в злополука далеч от фронтовата линия, докато наблюдавал изпитание на ново украинско оръжие от украински военни. Лондон не уточни какво точно е изпитвано. Съобщението за смъртта му беше първото официално потвърждение за присъствие на войски от Парашутния полк на терен в Украйна. Тогавашният премиер Киър Стармър заяви, че Хули е служил като част от малкия британски контингент в страната.

Военният редактор на The Sun Джером Старки твърди, че Хули е бил част от Special Forces Support Group – групата за поддръжка на специалните сили, свързана с 1-ви батальон на Парашутния полк и подпомагаща SAS и SBS. Това е значително по-специфичен детайл от официално обявената принадлежност към полка, а не доказва, че е бил оператор от SAS или SBS или че е участвал в бойни операции. Изданието посочва още, че сред обявените британски военни мисии в Украйна има и малък брой медици, които подпомагат военни рехабилитационни центрове.

The Times допуска връзка между изпитанието, при което е пострадал Хули, и съвместния проект за дронове прехващачи, наречен Project Octopus. Такава връзка не е установена в цитираното официално съобщение за смъртта му. Проектът е публично известен: през септември 2025 г. британското министерство на отбраната съобщи, че украинският дрон е разработен с помощта на британски учени и технически специалисти, както и предстоящото масово производство в Обединеното кралство. Съобщението не уточнява къде са работили специалистите и дали сред тях има военнослужещи.

Тялото на Хули е върнато в Обединеното кралство на 17 декември преа военновъздушна база Брайз Нортън, където се бяха събрали хора, за да го посрещнат. По желание на близки военното министерство публикува писмо, което той оставил с указание да бъде отворено, ако не се върне: „Ако четете това, значи не съм се прибрал у дома. Моля ви, не позволявайте това да е нещото, което ще ви пречупи.“

Два дни след смъртта му Москва използва случая, за да отправи обвинения към Лондон. На брифинг на 11 декември 2025 г. говорителката на Министерство на външните работи Мария Захарова поиска британската страна да разкрие с какво се е занимавал военнослужещият. „Лондон трябва честно да си признае какво е правил там техният Хули“, заяви тя и обвини британските въоръжени сили, че помагат на Киев да извършва „терористични атаки“. Британската страна не отговори веднага.

Последваха и директни предупреждения. На 27 август 2026 г. Захарова заяви, че британски военни обекти и техника на територията на Украйна и отвъд нея могат да станат мишени в отговор на украински удари по руска територия с британско оръжие. Повод за изявлението бе руско твърдение, че крилати ракети Storm Shadow са използвани срещу търговски център в Донецк. Към 17 септември руски официални лица не са коментирали смъртта на Уилкс, а агенция ТАСС предаде потвърждението от Лондон без коментар.

Според британската страна и двамата нейни военнослужещи са загинали при злополуки далеч от зоната на бойните действия. Публично известни обстоятелства обаче се различават: Хули е наблюдавал изпитание на отбранителна система, докато задачата на Уилкс не е оповестена. Подробната информация за кариерата и отличията му не изяснява какво е правил в Украйна. Принадлежността му към Разузнавателния корпус сама по себе си също не позволява да се установи характерът на мисията му.

Реакцията на Москва след смъртта на Хули дава основание да се допусне, че руското външно министерство може да използва и случая с Уилкс в подкрепа на обвинения за директно участие на Обединеното кралство във войната. Конкретен знак за това би било споменаването на офицера или корпуса му в някой от близките седмични брифинги на Захарова, особено във връзка с предупреждението през август. Подобно изявление не би потвърдило автоматично руските обвинения. Липсата на коментар, включително след погребението, също не би изключила по-късна реакция.

От британска страна същественият въпрос е дали министерството ще оповести мястото и обстоятелствата на инцидента и ще даде повече информация за службата на Уилкс в Украйна. Засега публикуваното не дава възможност да се направят по-конкретни изводи за задачата му.

Трима първи министри подписаха в Кардиф общ текст за завръщане в ЕС

🇬🇧📜🇪🇺 Политически лидери от Шотландия, Уелс и Северна Ирландия подписаха общ документ, който обвързва напускането на Обединеното кралство с бъдеще в Европейския съюз. Меморандумът беше сключен в понеделник в Кардиф от Джон Суини, Рун ап Йоруерт и Мишел О’Нийл – първите министри на Шотландия, Уелс и Северна Ирландия, участващи в качеството на партийни представители. До тях се включи председателката на Шин Фейн Мери Лу Макдоналд. В документа се заявява, че „бъдещето на нашите нации принадлежи на Европейския съюз“.

Меморандумът за разбирателство отправя призив към британското правителство да планира, подготви и улесни конституционни промени в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Подписалите оспорват правото на централната власт да ги възпрепятства: „Нациите ни имат право на самоопределение. Никое правителство в Уестминстър няма право да блокира демокрацията или да подкопава принципа, че народите ни сами ще решат бъдещето си.“ Документът обхваща също енергетиката, икономиката и текущата координация между Шотландската национална партия (ШНП), Плайд Камри и Шин Фейн, но най-сериозно внимание си спечели позицията за ЕС.

Общата европейска цел обедини различни конституционни проекти. ШНП и Плайд Камри искат Шотландия и Уелс да станат независими държави, докато Шин Фейн се стреми към обединение на Северна Ирландия с Република Ирландия. Така заявката за завръщане в ЕС дава свобода на трите партии да формулират обща позиция, без да заличават разликите между крайните си цели.

Но пътят към членство в ЕС е различен. За Северна Ирландия перспективата при евентуално обединение с Ирландия изясни преди 9 години. На срещата на върха в Брюксел през април 2017 г. лидерите на ЕС приеха декларация, според която при обединение по механизма на Белфасткото споразумение цялата територия на обединена Ирландия ще бъде част от ЕС. Тогавашният ирландски премиер Енда Кени се позова именно на включването на Източна Германия през 1990 г.: европейското членство се разпростира автоматично над присъединената територия с разширяване на съществуваща страна членка. Шотландия и Уелс нямат такава пряка възможност. Като нови държави те биха преминали през процедура за кандидатстване, преговори по отделните глави, съгласие на всички 27 държави членки и ратификация във всяка от тях.

Политическите основи за срещата бяха положени след избори на 7 май тази година. Плайд Камри спечели 43 от 96 места в парламента на Уелс с 35,4% от вота и състави правителство на малцинството. Ап Йоруерт встъпи в длъжност на 12 май. В шотландския парламент Холируд, ШНП държи 58 от 129 мандата, а зелената партия, също подкрепяща независимостта, спечели рекордните 15. Двете партии притежават общо 73 места при нужни 65 за мнозинство. Меморандумът изтъква, че за първи път властта в трите части на Обединеното кралство извън Англия се оглавяват от политици, които подкрепят напускането му – чрез независимост или ирландско обединение.

Институционалната тежест на документа обаче е ограничена. Подписите са положени в партийно качество и не представляват общ ангажимент на трите правителства. Това ограничение разпали спор в Белфаст още същия ден. Заместник-първата министърка Ема Литъл-Пенджели от Демократическата юнионистка партия заяви, че О’Нийл не е поискала съгласието или разрешението ѝ за пътуването и подписването на документ в качеството си на първи министър. Тя я обвини, че използва длъжността за партийни цели. Спорът засяга съвместното упражняване на властта в Стормонт, седалище на институции на Северна Ирландия: първият министър и заместник-първият министър имат равнопоставени постове и действат заедно. Възражението на Литъл-Пенджели е, че О’Нийл не може еднолично да представя подобна позиция като позиция, идваща от изпълнителната власт.

Пречките пред самите референдуми са както правни, така и политически, а процедурите се различават. На 24 ноември 2022 г. Върховният съд на Обединеното кралство постанови, че парламентът в Шотландия няма правомощие самостоятелно да насрочи референдум за независимост. Подобен въпрос засяга съюза между Шотландия и Англия, поради което от компетентността на Уестминстър. Посоченият път за предоставяне на необходимото правомощие е акт по член 30 от Закона за Шотландия. За Северна Ирландия Законът от 1998 г. за придаване на правна сила към Белфасткото споразумение, предвижда съвсем: британският държавен секретар за Северна Ирландия е длъжен да свика допитване, ако прецени, че е вероятно мнозинството да подкрепи обединение с Република Ирландия. За Уелс в документа не е посочен конкретен процедурен път, а ап Йоруерт не обяви срок за референдум.

Потенциална промяна в позицията на Лондон се очерта по-рано този месец, но последвалите изявления не я утвърдиха еднозначно. Анди Бърнам, оглавил правителството на 20 юли, заяви пред Камара на общините, че референдум в Шотландия може да се проведе, ако се организира „ясен консенсус“ за него. Последвало писмо до Суини обаче отново изключи възможността за допитване. Шотландският премиер се позовава на изказването пред парламента и настоя за гласуване в рамките на текущия мандат на Холируд, който изтича през 2031 г. Според него премиерът трябва да се придържа към казаното пред Камарата на общините. В Кардиф Суини отиде по-далеч и заяви, че Бърнам ще е последният премиер на Обединеното кралство.

Данните за обществените нагласи не дават достатъчно основание за подобна категоричност. Осреднените резултати от проучванията за първите четири месеца на годината показват приблизително равна подкрепа за независимостта на Шотландия и за оставането ѝ в Обединеното кралство. По отделния въпрос дали през следващите пет години трябва да има референдум 48% отговарят положително, 37% – отрицателно, а 15% нямат мнение. Поддръжниците на допитването имат преднина от 11 процентни пункта и са мнозинство сред изразилите позиция. Това обаче не установява дали е изпълнено успешно условието за „ясен консенсус“, за което Бърнам няма измерим критерий. Изборните резултати също показват значително представителство в противниците на нов референдум: Reform UK се нареди на второ място в Уелс с 34 мандата и дели второто място в Шотландия със 17. Партията се противопоставя на ново допитване, затова нейните места не могат да се прибавят към парламентарната подкрепа за такова гласуване.

Резерви към подхода на Шин Фейн изрази ирландският премиер Михал Мартин, според когото обединение изисква сериозна подготвителна работа, а не опростенческа реторика или поставяне на срокове. Дъблин не приема графика, който Шин Фейн предлага в Белфаст. Това е политическо ограничение пред проекта, който вече изясни европейската перспектива при осъществяването му.

Меморандумът не променя правната рамка. Той не задължава Уестминстър, не създава нова процедура и сам по себе си не дава основание за насрочване на референдум. Значението му се крие в координацията между трите партии. За шотландското допитване по-ключов е въпросът дали думите на Бърнам четири дни преди срещата в Кардиф действително означават готовност за условно съгласие. Разминаването с писмото засега не позволява това да се приеме за установена правителствена позиция.

При тези обстоятелства няма достатъчно сериозно основание да се очаква референдум в Шотландия в края на мандата през 2031 г. Перспективата би се превърнала в по-реалистична, ако Лондон изясни какво точно вижда „ясен консенсус“ и демонстрация на готовност да разреши допитване, а подкрепа за провеждане се увеличи устойчиво спрямо сегашните 48%. Официално искане от страна на Единбург за действие по чл. 30 би показало преминаване към конкретни процедурни действия, но решаващ ще е отговорът на британското правителство. 55% подкрепа от силна поредица проучвания би подсилила аргумента за референдум, но не представлява установен правен или договорен праг. В другата крайност, ако получат нов категоричен отказ от Бърнам, отпадане на темата от дневния ред на Холируд. Обществените нагласи могат да засилят натиска за гласуване, но не заместват нужните правни и политически решения.